Каракачаните не мислят за почивка

Атанас Димитров е от каракачански род и ни представя събора, който започва на обяд тук:

"Каракачаните спазват традиции, ритуали. Сплотени хора сме, много сме роднините. Има ни по Дупница, Карлово, Сливен, Берковица, Мъглиж. Ще дойдат детската група от Карлово. Първият ни събор от 1992 е бил организиран от моя баща - моля се децата да си ги спомнят. Възрастните работят до последно. Не мислим за почивка, а да си развиваме бизнеса.

Каракачаните имаха привилегии с работни визи в Гърция в началото на 90-те. Фермерите не сме много. Ние се занимаваме с крави, в бъдеще няма как да не вземем и овце. Майка ми прави сирене и кашкавал, истинска семейна ферма. Доста клиенти идват за чиста храна в нашата ферма "Меракови" в Рельово.

Всеки е добре дошъл на събора ни днес. Ще се спазят ритуалите около танците, въртене на тава, красиво е. Започваме в 12, не се знае докога."

И още - Димитър Балабанов, историк, изследващ каракачаните:

"За каракачаните има немалко изследвания, спорни моменти, но няма много писмени сведения. Разчита се на фолклора, песните, които пеят. Един гръцки автор е записал 630 песни в България, повече, отколкото е записал в Гърция. Те запазват фолклора си за да запазят произхода си. Женската каракачанска носия трябва да бъде вписана в културното наследство.

Те идват в България по времето на Али Паша Янински, който е бил техен враг. Споменът за хайдутина Кацандонис идва до тук. Разселението им и днес е планинско. Целият им живот е изпълнен с трудни моменти - постоянни местения, враждебност. Март 1958, когато се национализират стадата им, са най-тежкият момент - комунистическият режим не търпи номадството.

Съхраняват се като породи каракачанската овца и каракачанското куче, имало е и каракачански кон. Нашите каракачани са като гръцките, има каракачани и в Сърбия, и в Македония."