Грижата за тялото е комплексна, тя минава през много неща. Един от пътищата до тялото може да бъде храната. Чрез нея освен хранителни вещества в тялото вкарваме абсолютно всичко. Ако вкараме вредни неща, може да очакваме лоши резултати, ако вкарваме полезни за нас неща, можем да очакваме здраве, това сподели Руми Илиева в предаването "Добър вечер, София".
В правилната грижа за нашето тяло е необходимо за внимаваме в конкретни детайли, на пръв поглед почти незабележими, но твърде важни.
Ако не знаеш какво е написано на етикета на опаковката, просто не го ядеш. Хранителните източници от които приготвяме храната може да са плодове, зеленчуци, ядки, семена, месо, мляко, твърди тя.
Щом при закупуването им сме запознати с информацията на етикета и консумираме прясно приготвената от тях храна, то това би било здравословно и добро за нас.
Друг основен момент е в какво вярваме и каква е нашата нагласа в усвояването на храната, подчерта Руми Илиева. Тя се позова на направено изследване в което се установява, че нагласата повлиява на хормоните ни, върху това как усвояваме храната. Примерът който тя посочи може да проследите в разговора.
"Ако вярваш, че това с което се храниш е нездравословно, това ти влияе много по-зле, отколкото на човек консумиращ същата храна с убеждението, че се храни здравословно", поясни тя.
Как да се предпазим от омагьосания кръг на диетите?
"Ако човек вземе една голяма чиния, диаметър 30 см., половината да я напълни със зеленчуци, но нека изключим шопската салата, защото тя не е зеленчукова, защото от ботаническа гледна точка всичко, което има семенца е плод – домат, краставица, чушка, но именно зеленчуците са храната, която ни дава най-много здраве, те съдържат фибри, витамини и минерали, а калориите клонят към нула. Ако напълните чинията си със зеленчуци, основно зеленолистни – магданоз, копър, лук, броколи, карфиол, моркови, цвекло, зеле, а в другата половина на чинията сложите парче месо, или риба, а в третата половина сложите ориз или картофи, приготвени с малко мазнина,то ще получите едно доста задоволително хранене, започвайки със салатата. Пробвайте поне за седмица, за да видите как ви се отразява", посъветва Руми Илиева.
"Повечето хора не вярват, че знанието е вътре в тях. Ние не се доверяваме на това, което усеща тялото ни, от коя храна ни е добре, или не добре, а в същото време се доверяваме на статии, изследвания, защото нямаме вяра на себе си", посочи тя.
Да се храним само тогава, когато сме гладни. Ако се храним планирано, по часове, то нека заменим думичката “Трябва“ с думичката “искам“., съветва Руми Илиева. Тя посочи примери от своя личен опит.
Да се грижим не само за физическото тяло, но и за емоциите си, които също са свързани с храненето.
Когато сме били малки първото нещо, което ни е успокоявало е кърменето. Така от първия ни ден в нас е запечатано, че храната винаги може да ни успокои. Така нареченото "емоционално хранене" е свързано именно с това.
Как да се самонаблюдаваме за да избегнем този капан?
"Първата крачка е да започнем да забелязваме, че това се случва най-често, след като сме го направили. На по-късен етап ще започнем да се хващаме докато го правим и след известно самонаблюдение ще уловим момента преди да започнем да го правим. Как да постъпим след това?
Дишай!
Когато сте изнервени, поемете осъзнато дъх. Единственото нещо, което можем да контролираме в тялото си е дишането, всичко останало се случва автономно и това не е случайно. Когато вдишаме и издишаме осъзнато, лъчът на нашето съзнание и нашето внимание се насочва, концентрира върху дишането. Когато подишам няколко минути, ние "зануляваме" безпокойството, гнева, или друго емоционално състояние и можем да се насочим към това, каква е истинската ни нужда, която да задоволим, без да поемаме излишно количество храна, разкри Илиева.
"От понеделник – няма шега!"
Не отлагай, започни сега, защото ако отлагаш, няма да започнеш никога, съветва тя.
Още интересни аспекти, открийте в разговора на Крис и Деси с Руми Илиева в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..