В разгара на Олимпийските игри в Париж, екипът на "Добър вечер, София" посрещна специален гост – Михаела Маевска – едно от златните момичета на България, състезавала се на три олимпиади подред от 2012 до 2020 година, днес щастлива майка на дъщеричка.
Михаела сподели с екипа ни емоциите, които е изпитвала през годините между първите и последните Олимпийски игри в които се е състезавала.
"На първите Олимпийски игри бяхме много подготвени, но още малки и не толкова осъзнати. Единственото, което си спомням оттогава е, че много плаках, защото не успяхме да се представим както искахме. Бяхме много подготвени, но въпреки това се разминахме с медала, а една от допуснатите грешки беше моя, четири години по-късно все още не успявах да я преживея", разказа тя.
Споделя, че когато спечелиш медал, в началото не го осъзнаваш, тъй като емоциите са много силни, а усещането в твоя чест да изсвирят националния химн е невероятно.
"Липсва ми понякога адреналина, който изпитвах по врече на съчетания, на състезания, но пък това, което днес ми се случва също е прекрасно, макар и съвсем различен житейски период", разкри Михаела Маевска.
Ярък спомен, съхранил емоциите от състезанието е Световното първенство през 2011 година в Монпелие, където момичетата грабват златен медал, при това съвсем неочаквано:
"Беше съвсем неочаквано за нас. Отидохме да вземем квота за олимпиада, а си тръгнахме с три медала", споделя състезателката.
"Цял живот съм чакала да стана на 16 за да вляза в ансамбъл "жени", за мен отборното съчетание е по- интересно" разкрива Маевска.
"Когато в трудни моменти поисках да се откажа, родителите ми винаги заставаха зад мени получавах тяхната подкрепа", допълва тя.
Изместват ли фокуса съвременните полемики и драми в големия спорт, ситуациите в "Париж 2024", от постиженията на спортистите и още интересни аспекти, чуйте какво разкри Михаела Маевска в разговора на Деси Попова и Яна Спиридонова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..