Технологиите, Гугъл алгоритмите и изкуственият интелект най-много трансформираха медиите. Социалните мрежи в много отношения изместиха като тежест традиционните медии, но невинаги за добро. Те станаха много гостоприемни за фалшиви новини. Те са лесен инструмент и в предизборни кампании. За съжаление младите се информират предимно от там. Повечето хора отказват да четат повече от 8 минути, но така отвикват от критичното мислене.
Забелязваме и едно отрезвяване и затвърждаване на пазителите на истината – медии като БНР и други, които гарантират за това, което казват.
Това коментира пред БНР-Радио София футурологът доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН.
Тя все пак обърна внимание че технологичните преводачи допринесоха за съвременната по-безпрепятствена комуникация между хората в глобален аспект.
Някои програми създават толкова съвършени видеа, че е трудно човек да разпознае дали е реално или не.
"Хората в 21-ви век се нуждаят от нов тип дигитална грамотност, не как да ползваме алгоритми, изкуствен интелект, интернет на нещата, виртуална и смесена реалност, а да знаем всъщност какви са ефектите и винаги да имаме едно наум. А също така и да знаем, че много нови социални феномени се появяват като ефект на тези медии - например, в някои страни вече изкуствен интелект се ползва за административни съдебни дела и когато съдиите трябва да проверят все пак резултата, те се чувстват предизвикани и притеснени да оспорят решението. Това е вид социален инженеринг."
Тодорова припомни, че след търсене в глобалната мрежа технологиите ни предлагат още и още от същото. Потвърждавайки убежденията си ние се отдалечаваме от реалността и заживяваме в балон, в ехо-стая.
Тя изложи и аргументи за това хората да продължават да учат езици, въпреки многобройните приложения, които помагат за преводите в различни ситуации – дори само за развиване на интелигентността и запазване на културата.
Умствената кондиция помага и за дълголетието.
"Езикът е повече от средство за комуникация", обобщи ученият от БАН.
Чуйте повече по темата в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност