Най-често се правят опити за реклама на потребителско кредитиране в социалните мрежи, разлепване на материали по спирките и предоставяне на „хвърчащи листчета“, каза пред Радио София Николай Цветанов - председател на АОНК.
„В преобладаващата част от случаите това са опити на мними лица да подведат потребителя да се обърне към тях за отпускане на кредит. Легитимните компании използват за тази дейност собствените си офиси или собствените си интернет страници, в случаи на предоставяне на финансови услуги онлайн“, обясни Цветанов.
По думите му, потребителите трябва да знаят, че при търсене на кредит не се изисква предварително предоставяне на пари за разглеждане на заявление или предварително одобрение.
„Това не е практика на пазара и в случай, че някой им поиска предварително такава сума, с голяма степен на сигурност той се опитва да ги подведе. Вероятно след изплащане на тази сума за разглеждане на заявление или одобрение, този човек просто ще изчезне. Това е друг начин за измама на потребителите“, посочи Николай Цветанов.
Той обърна внимание, че легитимните компании изискват документ за самоличност преди да се отпусне кредита. Когато някой обещава отпускане на кредит без документ за самоличност, трябва да е сигнал за потребителя за вероятна измама.
По информация от контролните органи, измамниците все по-често създават фалшиви интернет сайтове и обяви, в които използват търговски марки и други отличителни знаци на легитимни компании, предоставящи потребителски кредити.
„Във всеки случаи, в процеса по отпускане на кредит, се предоставя т.нар. стандартен европейски формуляр, който обобщава всички суми по главницата, лихвите и таксите. Това е документ, който потребителят трябва да получи, когато влезе в договорни отношения с кредитираща институция“, обясни Николай Цветанов.
Той добави, че потребителите не бива да се доверяват на компании, които обещават одобрение без проверка в Централния кредитен регистър или в НОИ.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снежка Пенева ръководи един от емблематичните клубове във Варна. Н е за пръв път застава пред микрофона ни - говорим си за музикални вкусове и предпочитания: "Горди сме, че втора година сме морски дом на Rebel Rebel - нова алтернативна българска авторска музика. Съдържанието е многопластово (кои са те - в звуковия файл). Много трип-хоп, сайкаделик,..
Християн Облаков за красивите сгради и (не) познатата история на Варна: "От 15 години се опитвам да систематизирам нещата за града, които съм успял да открия. Архитектурното наследство от края на 19 и началото на 20 век (имената на архитектите - в звуковия файл). Градът е претърпял сериозна трансформация само за няколко десетилетия. Поколенията..
Темата ни за Варненско лято продължава с именития австрийски диригент Мартин Зигхарт и Ганчо Ганчев, заместник - председател на Българския хоров съюз и експерт към отдел Култура в община Варна. Те ни разказват за концерта с Меса в h moll от Й. С. Бах на 12 септември - концерт, с който официално се открива международния хоров конкурс „Проф. Георги..
Марио Хосен, артистичен директор на Варненско лято, слага началото на едно варненско "Радиокафе": "Имаме симпозиум, посветен на маузиката на дунавските страни. Както и барок. Успяхме да станем притегателен център на музиколози, след техните доклади - камерно музикални концерти, които да илюстрират темите им от матинетата им. Над 40 години концертирам..
Валери Петров е плод на любовна история, досущ като тази на Ромео и Жулиета, породена от враждата между Монтеки и Капулети. Бащата на писателя - Нисим Юда Меворах е роден в София и е сефарадски евреин. Той е професор по правни науки, специалист по семейно, облигационно и наследствено право, виден адвокат, обществен деятел и дипломат, преподавател..
В днешната ни среща продължаваме разказа за една от значимите фамилии по нашите земи. Маджаровият род, с корени във възрожденска Копривщица, се отличава с просветените си представители. А един от тях разбива стереотипите на 20-и век. Нейното име е Анна Михайлова Маджарова, по-късно по мъж Стайнова. Родена е на 31и декември 1894 г. в древния град..
Жанет Митева и книгата ѝ за историята на царския дворец: