След юни и юли, гореща вълна с температури до над 35 градуса ще има в София и през август. Нормално е, все пак е лято. Горещините водят до дискомфорт, опасно е човек да се излага дълго на горещите слънчеви лъчи – особено за малки деца, възрастни и хронично болни, но е спорно дали глобалното затопляне като цяло води до по-големи проблеми за човечеството.
Това коментира пред БНР-Радио София журналистът Людмил Кърджилов, който задълбочено следи темата за времето и климата на Земята.
По думите му, учените са единодушни за настъпването на климатичните промени, но не и относно причините за тях. Промени е имало непрекъснато в хода на годините – и топли, и ледникови периоди.
Учените са разделени и по въпроса дали зачестяват природните катаклизми. Според някои това просто не е вярно.
"Научната постановка гласи, че парниковите газове – резултат на човешката дейност, спъват инфрачервеното излъчване към космоса и по този начин се затоплят долните слоеве на атмосферата. Когато наречеш въглеродния диоксид вреден, хората започват да асоциират този безцветен газ със замърсяване. А без него не могат много растения. Замърсяването е съвсем друго – правим го с боклуци, с пластмаса и т.н.
Идеята, че чрез ограничения в индустрията, транспорта или енергетиката можем да повлияем върху климата, е погрешна и вредна, защото така ще спрем развитието, сигурността и подобряването на живота."
Кърджилов изтъкна, че в много отношения Европа е по-напред в стандарта на живот. В много други краища на света хората се стремят към индустриално развитие, за което им трябва енергия, по възможност много и евтина. Тя не може да се осигури чрез ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). Трябва да има баланс.
Старият континент рязко завива към ВЕИ, загърбвайки всички други, дори АЕЦ. Но това има цена и неслучайно хората на последните евроизбори показаха негативното си отношение към Зелената сделка.
Може да не се лишаваме от другите производства на енергия, съществуват технологични решения за намаляване въздействието върху околната среда, подчерта журналистът.
"Преходът към зелена енергия е добра идея, защото тя е по-чиста. Но това трябва да става разумно, балансирано, да видим какво можем да направим за околната среда, без това да води до обедняване на хората", каза още Кърджилов.
Соларните панели няма да решат. Още не е намерен добър начин да съхраняваме енергия. Батериите не са решение, защото няма къде да ги съхраняваме, а и те също замърсяват.
"Затоплянето не е опасно, категорично. Това е цикличност. Имало е и други топли периоди. Не бива да се притесняваме от затоплянето в момента. Ако климатът се променя опасно, ще имаме проблем с производството на храна и изхранването. Преди 30-40 години сме произвеждали 400 млн. т. пшеница, сега произвеждаме близо 800 млн. тона годишно - посочи още Людмил Кърджилов. - По-топлият климат допринася за производството на повече храна. Освен това затоплянето може да допринесе за намаляване смъртността от студ."
Чуйте разговора на Даниел Ненчев.
Университетското образование в чужбина е желана перспектива за все повече бъдещи студенти, но изборът на образователна дестинация става изключително важен за тях с оглед на перспективите за бъдеща реализация. По последни данни за 70.1% от студентите е по-важно придобитото образование в чужбина да е стойностно и да разширява перспективите за..
От 21 септември 2024 г. всяка трета събота от месеца ще бъдат провеждани събития с вход свободен, с цел превенция и профилактика на най-често срещаните заболявания и здравословни проблеми у нас. Присъстващите ще имат възможност да се запишат за безплатни профилактични прегледи и да получат ваучери за безплатни изследвания. Лекари от УМБАЛ..
Фармацевтите са готови на протест заради приетите преди дни на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Промените предвиждат продажба на лекарствени продукти във вендинг машини. Какви са техните притеснения и какво решение предлагат? Маг.-фарм. Константин Качулев, председател на Национална аптечна браншова..
Търг за съвременно изкуство ще представи творби на изявени и млади съвременни български майстори. Как се остойностява съвременно изкуство днес, как се продава и купува, как се създава стойност, разказаха в предаването “Радиокафе“ Милена Едвиг и Красимира Кунева. "В продажбата на съвременно изкуство нашият пазар е слабо развит и това е..
Повече от седмица след края на дебата между вицепрезидента Камала Харис и бившия президент Доналд Тръмп, също и недоказаните твърдения за това как имигранти от Хаити се хранят с домашни любимци продължават да са тема на разговор. Стигна се дори и до бомбени заплахи и отменяне на събития въпреки, че официални лица неведнъж отрекоха подобни..
Искра Ангелова е журналист и актриса, ангажиран гражданин по всякакви теми на нашето съвремие. Тя създаде своя школа за актьорско майсторство, но не само – това е място и за култура, комуникация и общуване с младите хора. Ангелова разказа какво я е вдъхновило да създаде тази школа и първите стъпки, към която тръгват от кастинг агенция и..
Специалисти от седем държави се включиха в двудневен курс, организиран от Клиника по урология на Военномедицинска академия, ръководена от проф. д-р Илия Салтиров. В научно-практическата академия се включиха медици от България, Израел, Сърбия, Република Северна Македония, Словения, Румъния и Турция. Специално участие взеха и..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно