Безплатни беседи намясто за историята и археологията на Кокалянски Урвич

В средата на миналия месец стартираха редовните археологически разкопки на Средновековния укрепен център Кокалянски Урвич, който се намира в непосредствена близост до София. Тази година проучванията са насочени към изследването на Църква № 2. Тя беше открита от археологическия екип през 2021 г. и стана известна като "погребаната църква".

Проучванията са част от втория етап на проекта „In situ fresco“.

Първата църква „Св. Пророк Илия“ е открита от проф. Димитър Овчаров през 1969 г., припомни пред Радио София д-р Филип Петрунов от Националния археологически институт с музей – БАН.

„До 2021 г. не се знаеше, че има други храмове на територията на Средновековната крепост. Тя е изключително впечатляваща заради специалната си позиция, която е разположена в източната част на укрепената цитадела – най-високата точка на хълма и е била за личните нужди на управителя на крепостта. Подът е изцяло застлан с преизползвани антични тухли, което за разлика от църквата „Св. Пророк Илия“, която е с каменен плочник, тази е два пъти по-малка, но с добре оформена олтарна маса, с кръгъл керамичен плот и се е използва по-скоро за аристократите, които са живели на този хълм“, посочи д-р Петрунов.

Освен археологическа практика за ученици, д-р Филип Петрунов и Виолина Кирякова от Националния исторически музей ще разкажат на посетителите за историята на Кокалянски Урвич.

„През миналата седмица имахме беседа с ученици от Професионалната гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“, които останаха изключително впечатлени от природата и историята, която всеки може да открие напълно безплатно“, каза д-р Петрунов.

Той добави, че проекта „In situ fresco“ се финансира по „Програма Култура“ на Столичната община.

„До средата на юли всеки желаещ да види намясто как се случват проучванията е добре дошъл. Работим без почивен ден“, добави д-р Филип Петрунов.

Столичният градски транспорт позволява лесен достъп до обекта, до който може да се стигне с новите двуетажни автобуси на автобусна линия № 3.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Национален исторически музей