Какво може да събере или да е общото между професор по история на спорта и един лекар?
Проф. Лозан Митев и д-р Валентин Янев сякаш ги боли, когато разказват за последиците от Ньойския договор, подписан през 1919 г. и когато България е принудена да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци нашите Западните покрайнини - областите около Босилеград, Цариброд и Струмица и други. Тези територии и до ден днешен са отвъд българските граници.
А двамата наскоро участваха с диспут по темата на фестивал в Сливница.
"Пораженията, които нанася Ньойският договор на България, са огромни в икономическата област, в селското стопанство, в политическо отношение. България се превръща в напълно изолирана държава продължение на повече от 20 години. След като с д-р Янев прегледахме планини от документи, моето становище е, че ние все още робуваме на последиците от Ньойския диктат. За жалост нашите политици, научни среди, медиите не се интересуват от тези въпроси", коментира проф. Митев пред БНР-Радио София.
Той дори смята, че в Ньой е извършено криминално престъпление, подготвено и извършено чрез фалшификации, послужили за притискане на България по време на конференцията.
"България е била притисната в ъгъла, не е имала право да оспорва, да се защитава. Но да оставим моралната страна на въпроса и репарациите. Тези неща отминават, но това, което не се забравят униженията, мъката и нещастията на нашите сънародници. По мое мнение вече пето поколение там те продължават да живеят в условията на тежка дискриминация – психологическа, в социален план."
Родителите на д-р Валентин Янев са сред бежанците от тези места – върнали са се да живеят в актуалните граници на България. По думите на лекаря, който повече от 6 г. работи с проф. Митев по темата, сънародниците ни в Западните покрайнини са били подлагани и на драстична асимилация, на обезбългаряване, имало е и периоди на привидно даване на права и свободи – било е според състоянието на държавата и международното положение.
Двамата изследователи посочиха примери и от днешния ден.
За да учиш български в училище там, трябва да подадеш декларация с изрично искане. А това те прави белязан и едва ли не противник на държавната система.
Хората не смеят с непознати да говорят на родния си език, слагат „маската на сърбизма“, за да не бъдат преследвани или унижавани. Службите в църквите са на сръбски дори и в селища, където над 90% от населението е от българи.
Чуйте разговора на Мария Бояджиева.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...