Регламентът беше официално одобрен с мнозинство от 20 държави-членки, представляващи 66,07% от населението на ЕС. Сега страните трябва правилно и незабавно да приложат това законодателство в своите държави в тясно сътрудничество с всички заинтересовани.
Пред Радио София Катерина Раковска - експерт "Политики и биоразнообразие" във WWF обясни, че от момента на публикуването в Европейския журнал, страните-членки имат срок от 2 години да изработят план за възстановяване на природата.
„В него трябва да се заложат мерки, които ще доведат до 2030 г. до подобряване на състоянието на 30% от увредени екосистеми и природни местообитания. Тук се има предвид горски, земеделски и пресноводни морски екосистеми, както и антропогенни екосистеми, каквито са градовете“, каза Раковска.
Регламентът постановява, че в градовете не трябва да намалява зеленото покритие, а напротив – трябва да се увеличава. Това включва засаждане на нови дървета, създаване на зелени покриви, зелени стени и др.
„Ползата е голяма, защото този Регламент подпомага други типове законодателство, като слага задължения и срокове, с количествено измерение. Например – има цел в Регламента, свободнотечащите реки да бъдат 25 000 км. Това е хубаво за българските реки, за всички видове организми, които са свързани с реките. Друга полза е свързаността между местообитанията и екосистемите. Това означава, че ако имаме две защитени зони от Натура 2000, свързани от рекички с крайречна гора и успеем да запазим тази рекичка и крайречна гора, това може да бъде място, което създава буфер при различни природни катаклизми“, обясни Катерина Раковска.
Приемането на регламента е резултат от масова обществена мобилизация. През последните няколко години са събрани над 1 млн. подписа и послания от граждани, многократни призиви от над 6000 учени, над 100 компании, младежки организации и гражданско общество от различни сектори в защита на регламента и целостта на Зелената сделка.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..