Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гените и биологията в Космоса

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 17 юни 2024 г. в иновационния форум "Джон Атанасов" на София Тех Парк ще се състои третото издание на Tech Park Talks тема на което ще бъде "Космосът - път за развитие на човечеството". Поредицата има за цел да създаде платформа за диалог между професионалисти от различни индустрии, насърчавайки споделянето на знания и опит. Форматът е поредица от мотивиращи, образователни, технологични и иновативни събития. На форума ще бъдат обсъдени практическите ползи от научните и технологични усилия през вековете и до днес за "покоряването на Космоса". За приложението на космическите технологии и открития в ежедневието на хората на Земята. Подробности разказа проф. д-р Милена Георгиева, Институт по молекулярна биология на БАН.

"Интересът на биолозите, моите колеги молекулярни биолози, генетици и експерти по дълголетие и биология на стареенето е насочен към това, по какъв начин животът в микрогравитация на Международната космическа станция (МКС) за по-продължителен период от време влияе върху човешката физиология. От една страна това е важно за здравето и физиологията на астронавтите, които удължават своите мисии все повече и повече на МКС. Планират се и по-дълготрайни полети, което е още едно предизвикателство за човешкото тяло, което е приспособено за живот в гравитация, за живот на планетата Земя", каза тя.


По думите й това, което се случва от най-съвременна гледна точка е изследването на начина, по който човешкото тяло се адаптира в условия на микрогравитация, въздействието на силната радиация, на която са подложени астронавтите, начина, по който протичат физиологичните процеси, както и начина, по който се случва биологичното остаряване. Едно от най-известните проучвания на НАСА е било, когато са изпратили единия от двама близнаци в космоса за да се види как работят човешките гени там. Резултатите показват, че мутации в гените не се наблюдават, но са открити промени в начина, по който работят гените.

"Братът, който беше на МКС загуби мускулна маса, загуби костна плътност, което е един от страничните ефекти на микрогравитационното съществуване на човешкото тяло. Но пък над стотици гени, които са отговорни за поддържането на тялото във физиологично здраве, всъщност бяха промени и то в неблагоприятна насока. Тоест, беше забързано биологичното остаряване на този брат, който е на МКС", каза проф. д-р Георгиева.

Тя посочи, че ако говорим за човешката еволюция ще ни трябват стотици хиляди години за да променим някакъв физиологичен процес и той да бъде приспособен за космически условия. По думите й интересът към космическите експедиции ще ни даде повече знания за това например можем ли да се приспособим за живот на друга планета. В момента към Софийския университет започва магистърска програма на тема "астробиология", която до момента няма аналог в България.


"През 2021 година СЗО класифицира остаряването като заболяване, което беше прието като много положителен сигнал за това, че този процес се разпознава като процес, който може да бъде забавян, да бъде модулиран и контролиран. С колегите започнахме да дискутираме факта, дали всъщност един толкова естествен и еволюционно консервативен процес като остаряването трябва да бъде класифициран като болест. По-скоро не. И това, което в момента се вижда като тенденция в световната наука, е да се приемат болестите асоциирани с остаряването като много сериозни и социално значими заболявания", отбеляза проф. д-р Георгиева.

Събитието е безплатно, като е нужна единствено регистрация.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00