Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стихосбирката "На майка България", послание за надежда, вяра и огромна почит към българския дух и слово

За посвещенията в нея, разказа авторът Георги Връбчев в "Радиокафе"

Авторът на стихосбирката "На майка България" - Георги Връбчев
Снимка: Радио София

В предаването "Радиокафе" отделяме време за поезия, въпреки, че в реалността, в която живеем доминират най-често прозаичните сюжети. На родината ни България е посветил своята едноименна стихосбирка писателят Георги Връбчев.

В новата стихосбирка "На Майка България" авторът възвисява бележити личности от българската история и литература, посвещавайки им поетични опуси, които вдъхват надежда и кураж, като свързват настоящето с паметта на времето.

С признателност и преклонение, стихотворенията отдават своеобразна почит към духа и словото на велики писатели и поети, като Иван Вазов, Христо Ботев, Никола Вапцаров Христо Смирненски и Димчо Дебелянов, както и на могъщи владетели, като Цар Самуил, Хан Тервел, Свети Княз Борис Първи и Цар Симеон Велики.

Като концептуална същност, стихосбирката е разделена условно на две водещи теми. В първата българският народ е в центъра, а във втората, която е общонационална, общочовешка и по-съвременна, поемите са посветени на нацията и на значими за България и обичани от автора поети.

 Стихотворенията са написани в стила на всеки поет, като поставят въпроси, които ще развълнуват хората, родени, израснали и живеещи в България.

"...Ние ще пазим завета ти свиден
в зима духовна и нравствен потоп,
силни да бъдем във дни на обида,
в бури жестоки да бъдем народ!" – гласи откъс от стихотворението "На майка България". Едноименната стихосбирка Георги Връбчев посвещава на България, българския народ и българската нация.

Георги Връбчев е роден в гр. София, като завършва средно образование в ЕГ "Бертолт Брехт" - гр. Пазарджик, а след това придобива специалност "Право" в юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Работи като нотариус. Автор е на книгите "Някъде...там...някъде" (2008), "Акорди" (2021), "Ерик: Сказание за силата" (2022), "Жените на другите" (2023) и "На Майка България" (2024). Пише както проза, така и поезия, член е на Съюза на българските писатели.

Какво е за Вас писането на художествени произведения – арт-терапия от рутината на другата Ви професия като нотариус или внезапна вътрешна необходимост?

"Ами, всъщност, комбинирано – и двете. От една страна арт-терапия, и то в последните десетилетия, свързано с активната ми работа, но имам и вътрешна необходимост – особено стихове пиша от съвсем малък, същевременно активно си почивам, пишейки“, посочи той.

Стихосбирката "Майка България“ не е написана наведнъж, тя е писана в период от 21 години. Първото стихотворение в нея, посветено на поета-революционер Христо Ботев е написано през 2003 година. В началото липсваше концепция, такава се оформи след написването на стихотворението "На майка България". Стихотворенията в книгата са концептуално свързани, не са просто посвещения, поясни авторът.

"Някои са писани през последните 20 години, а други, които си бях набелязал, по които имах записки. Записвания на част от тях, или на идея как да се развие самото стихотворение. Те бяха написани 6 месеца преди излизането й", казва авторът.

Беше ми се сторило, че съм прекалено сериозен, пишейки тези стихотворения, защото те са сериозни – посветени на сериозни неща. Някои са писани от възхищение, други в по-трудни моменти, в които ми е било нужно да се облегна на нещо стабилно и сигурно", уточни Георги Връбчев.

Стигали ли сте до този етап да споделяте ли мнението на някои български автори-класици, че сега не е време за поезия?

"Никога, не. Винаги е време за поезия. На общо основание не трябва нито да се отрича нещо, нито да се потвърждава. Поезията в "На майка България" е сериозна, но можеш ли да отидеш сред природата, на морето и да не напишеш нещо съвсем лирично, което те вдъхновява, колкото и труден и сложен да е периодът", категоричен е писателят.

"Голямата ми мечта, усещайки, че мога да пиша стихотворения, ми беше прозата. Първите разкази написах като студент в Софийския университет, занимавайки се с проза. За известно време не бях писал поезия, тъй като прозата изисква много труд, много редактиране на текстове, не може без редакция - първо твоя, след това допълнително на някой друг. Редактор трябва да има при всички положения. Понякога в нещата, които пиша, има вмъкната поезия ("Жените на другите" 2023), отбелязва той.

Макар, че стихосбирката излезе наскоро, първият тираж е изчерпан, но новото издание от втория тираж е все още по книжарниците.

Стихотворението "На Майка България", печели първо място на Международния литературен конкурс "Небесни меридиани" в Израел, а в Италия е издадено като част от сборника "L`ATTESA" (Очакване). В рамките на инициативата "Българското слово без граници" поемата обиколи редица български общности по света, като достигна до много деца в училищата зад граница.


Писмеността и книжовността имат специално място в новата книга, в която кирилицата е издигната на пиедестал от писателя, посветил стихотворение на Свети Климент Охридски и съмишлениците му - могъщите умове, които служат като пример за неизменна вяра, воля и упорит труд.

Покрай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, други произведения от стихосбирката напомнят за свещеното дело, оставило като наследство най-голямото богатство за България. Сред тях се открояват "Свети Горазд" и "Азбучна молитва", написана като акростих - всеки нов стих започва с буква от българската азбука - по Константин Преславски.

Като утвърден автор, общественик и радетел на българското, който върви уверено по своя път, писателят участва в творчески срещи, гостувайки и в различни български училища.

Поемата "Свети Тривелий" е адаптирана като текст на едноименната песен от албума на рок група "Епизод" - "Великите владетели".

Колко време Ви отне проучването за големите имена в историята ни?

"Такова проучване направих и за историческите и за поетичните стихотворения. Това са сериозни личности, големи имена със сериозно значение за България. Идеята на стихосбирката "На майка България" е да бъде мост между минало и настояще с надежда и вяра за бъдещето. Те винаги трябва да съществуват ирационално, да бъдат свързани с духа", подчерта писателят.

По думите му в своите посвещения, не случайно споменава българската нация.

"Народът е основата на една държава, нацията е това, което формира държавата и я движи напред. Нацията са всички елементи на българското общество, всички етнически групи. Тук се раждат, живеят, творят и се развиват много хора, които не част от българската народност, но те са част от България", изтъкна Георги Връбчев.

Още интересни аспекти за изданието, като послание, надежда и огромна почит към българския дух и слово чуйте в разговора на Гергана Пейкова.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00