"Абсолютно правилно – многопластов, многожанров, защото искам да обхвана възможно повече стилове музика, които да мога да изпълнявам. Флейтата е много красив инструмент, но саксофонът ми дава много повече възможности за това", потвърди самата Кристина Димитрова.
Тя има сериозна кариера в чужбина, но любовта я връща в България. И не случайно.
"Моят съпруг осмисли живота ми в един друг аспект, но до днес с неговата подкрепа продължавам и тук да се развивам", казва тя. Завръща се в България от Бахрейн, където прекарва почти 7 години.
"Малка, островна, много красива държава, Бахрейн не е част от Арабските емирства. Тя е съвсем отделно кралство с неговите чар и красота. Близо е до Саудитска Арабия с която ги свързва огромно дълъг мост", поясни Кристина Димитрова.
И допълни: "Там се развих най-бързо и успях да достигна до най-голяма аудитория. Изключителни контакти успях да направя и много приятелства да създам. Те си струват и остават във времето, заради тях отново се връщам там, а и те ми гостуват в България."
Как започна всичко?
"Когато си ученик, тийнейджър, често се притесняваш и не знаеш накъде да поемеш. Пътят пред теб не е прав и това е напълно нормално, но и в моя живот пътят е бил само напред и никога не съм се замисляла, когато започнах да изучавам "Флейта" в град Русе. Аз знаех, че задължително след това ще продължа в Националната музикална академия в София, мога да кажа, че съм класически изпълнител, по диплома съм флейтист и свирех в класически оркестър", отбеляза Димитрова.
"Започнах да се развивам в чужбина чрез флейтата. След Консерваторията, веднага получих предложение да свиря в класически оркестър, който концертира в държави като Испания и Франция – български оркестър с чуждестранен диригент. И се случи така, че опознах повече една Испания, отколкото собствената си държава, понеже посетих почти цяла Испания, както и Франция, оттам-нататък животът ми се стече по различен начин", разказва музикантката.
За своите български фенове тя има и дебютна песен "Летен дъжд", която прозвуча в ефира на Радио София.
"Как започнах да свиря на саксофон. Много преди това, още като малка започнах с пиано. Баща ми бе музикант, без да има музикално образование, но мечтата му беше да ми даде всичко, което той не е успял да има. Когато вкъщи той свиреше на китара, или пиано, постоянно исках да натискам клавишите. Един ден ми донесе една флейта и каза – виж колко е красив този инструмент. Изглеждаше изящен, елегантен. Той каза: "Мисля, че много ще ти отива.", отбеляза Димитрова.
Години по-късно, тя се насочва към един доста по- "мъжки" инструмент – саксофонът.
"За него се изисква изключително много капацитет – въздух обратно на флейтата и баща ми каза, Е, няма да просвириш на саксофон. Да, костваше ми много усилия, репетиции, часове наред, но какво се получава – когато имаш техниката от флейтата, просто я обръщаш. Техниката и пръстовката са едни и същи, просто сменяш позицията, но тоноизвличането е много различно, там вече трябва доста да се обучаваш", обясни Кристина.
Бързо и спонтанно обаче възниква любовта със съпруга й, с когото се запознава по време на ковид пандемията в една социална мрежа.
"От първи клик се получиха нещата от разстояние и след това си дойдох в България, за да направим първа среща. Песента "Летен дъжд" е написана и посветена изцяло на него. Тя е подарък от мен за него, за нашата сватба", разкрива тя. Музиката и текстът са изцяло нейни, а с аранжимента й помагат Димитър Атанасов и Бил Василев. По думите й той е един невероятен пианист, който в самото парче изпълнява клавишните. Режисьор и видеограф на клипа е Тето Атанасов.
"Идеята му беше, тъй като песента е дебютна за България да бъде имиджова, в клипа да участвам само аз и да се вижда само моето лице", разказва изпълнителката.
Чуйте още от разговора на Крис и Деси, насладете се на видеото на песента.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...
Книгата със съвременна поезия “Билет за никъде другаде” на Нели Станева е избрана в дългия списък за наградите “Перото”. “Това е важна награда. Има си традиция. Като цяло обаче аз съм имунизирана срещу тези надпревари, макар че участвам с удоволствие в тях. Те са като тренировка за егото и това, което е след егото на автора”, коментира Нели Станева..