С над 120 снимки и оригинални артефакти изложбата "Модата в огледалото на едно столетие" проследява промяната в облеклото и аксесоарите в един от най-интересните отрязъци от новата българска история – от средата на XIX в. до средата на XX в.
Експозицията е подредена в Държавна агенция "Архиви". Куратор е Адриана Попова, главен специалист в отдел "Издателска и информационна дейност" на Агенцията.
"Модата в България навлиза първо през Русе. Там е било модното сърце, там се появяват първите шапкарски ателиета, първите европейски дрехи. Оттам колегите изпратиха 300 снимки, отбеляза пред БНР-Радио София Адриана Попова. – Първите по-модно облечени българи се появяват още след Кримската война (1853 – 1856 г.). След Освобождението това влияние става по-силно."
Специалистът посочи, че модата навремето не е наблягала на удобството, робувала е на показността, парадността. До Първата световна война всичко е било сложно за обличане.
В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни икони, сред които са Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова (тя е първата, за която се знае, че си е направила пластична операция), Яна Язова, Дора Габе и Елисавета Багряна.
В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.
Много от разискваните проблеми звучат съвременно - за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота.
Изложбата може да бъде видяна до 15 юни в изложбената зала на ДА "Архиви" (ул. “Московска” 5) от 9.00 до 17.30 ч. всеки работен ден. След това се предвижда тя да гостува и в други големи градове в страната.
Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...
Ясно
Разкъсана облачност