Писателката Франческа Петрицио с различен поглед към Борджиите

В предаването "Радиокафе" повече за книгата разказа преводачът Ваньо Попов, работил дълги години и в БНР.

"В превода трябва да бъдеш максимално близо до автора, да съумееш да разкажеш това, което той разказва, и да представиш неговата идея. Съвременните автори са и новатори по някакъв начин, понякога се налага да обединиш или разделиш 2 изречения. В италианския език имат една слабост - да правят едно изречение ужасно дълго, но трябва да се нагаждаме към авторите", посочи той. 

Коя е Франческа Петрицио?
Тя е млада писателка, завършила бакалавър по изкуствата в Оксфорд. След това решава, че ще пише и през 2010 г. издава първия си роман "Мемоарите на една кучка", който преразказва по оригинален начин историята на троянската Елена. Романът е преведен на много езици. С него авторката печели награда за най-добър тоскански писател. През 2012-а излиза романът ѝ "Обратната страна на тъмното", който печели наградата „Кианти“ 2013. През същата година при същия издател тя публикува "В кръвта ми е" – в нея авторката сякаш иска да реабилитира героите, за които говори, които действително са много големи герои в италианската история – говори за Папа Александър VI (1492-1519), който променя толкова много папската институция, изпълвайки я с много корупция, продажни сделки, скалъпени бракове, нападения над невинни княжества. През това време Италия представлява пъзел от много княжества, изобщо не се нарича Италия по това време.

Папа Александър VI осигурява властта си по един много корумпиран начин, подкупвайки кардиналите, правейки им подаръци от типа на лятна вила или пък малък дворец в околностите на Рим…  Въпреки, че със своите действия той е искал да запази много от княжествата и успява да обедини разядената отвътре Света църква, разказва преводачът.

Дава ли реална представа този роман за разказаните в него исторически моменти?

"В нашия случай мисля, че доста неща са извадени от библиотеките на Ватикана, Лондон, други библиотеки в Европа - твърди Ваньо Попов. - Езикът на романа е богат, изпълнен с много думи, вече излезли от употреба. Използвани са термини от онази епоха - имена на саби, оръжия, топове, крепостни стени, които не съществуват от векове. Езикът е богат и като култура, разказът е във формата на дневник, разказан през погледа на Лукреция и Чезаре.

Чуйте  още  в разговора на Лили Големинова.