Над 40 висши училища в България не отвориха врати днес, в изпълнение решението на Общото събрание на Съвета на ректорите от 17 май.
Извършват се само дейности с неотложен характер, въпреки че служебното правителство отпусна общо 80 млн. лв., а синдикатите отмениха свои протести.
"Затворените врати не са само заради възнагражденията. Исканията ни са по-широки и обхващат генерирането на дългосрочна, целеположена политика в областта на висшето образование, за спиране на практиката за прилагане мерки на парче", коментира пред БНР-Радио София проф. д-р Миглена Темелкова - председател на Съвета на ректорите.
По думите ѝ, през последните години у нас се предприемаха множество инициативи за реформа във висшето образование, но не се постигнаха заложените цели.
Проф. Темелкова посочи, че до 2021 г. университетите бяха стимулирани с повишаване качеството на обучение да повишават таксите на студентите. През 2024 г. доживяхме да чуем: „Край, няма да събирате такси“. Това, според нея, е липса на приемственост.
"Сега трябва да чакаме държавата да осребри качествения продукт, който произвеждаме. Липсва политика и ангажимент от страна на държавата, които да заздравяват релацията между образованието и бизнеса. Много често компаниите дофинансират възнаграждението на експертите, които влизат в обучението", допълни още проф. Темелкова.
Според председателя на Съвета на ректорите отпуснатите около 80 милиона ще решат единствено проблема със заплатите в университетите, и то частично.
На шествията за 24 май академичната общност ще бъде с протестни лентички.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..