Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Суровините - новото политическо и дипломатическо оръжие

Снимка: Климатека

От началото на 90-те години на миналия век, т. нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия.

Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение.

Подробности по темата разказа Румяна Мишонова, която е част от авторския екип на Климатека. Тя е доктор по социология и работи като старши консултант по технологичен трансфер и управление на иновационни проекти в Университета в Люксембург. Дипломирана е от Университета в Нант, Франция, част е и от екипа на Институт Кръгова икономика – България. На 16 март 2023 г. Европейската комисия (ЕК) прие предложение за Закон за суровини от критично значение (Critical Raw Materials Act), ратифициран от Европейския парламент на 12 декември 2023 г. Според официалната публикация, новият закон има за цел да засили конкурентоспособността на европейските страни и да намали тяхната зависимост от доставките от други държави. Към момента 34 елемента от периодичната таблица на химическите елементи са определени от Европейския съюз (ЕС) като "критични" суровини със стратегическо значение за европейската икономика и с висок риск на доставките.


"Отделно има списък със 17 от тях с доста трудни за произнасяне имена, които се смятат за стратегически. Нюансът в дефиницията е, че тези, които се смятат за стратегически са такива, чиято липса и дефицит може да подложи на риск икономиката на една държава или енергийното й захранване, или производството на продукти, от които те зависят. Но определено има риск при тяхната доставка и дефицит за икономиката на една държава", каза д-р Мишунова.  

По думите й ако се фокусираме само върху 17-те редки елемента, те не са редки от чисто геоложка гледна точка, защото се намират в различна концентрация на много краища по света. Тяхната геоложка специфика е, че те никога не са самостоятелни мини и винаги са в съвкупност с други елементи и извличането им в повечето случаи е доста скъп процес. От друга гледна точка разпределението им е неравномерно и се добиват само в няколко държави. В момента Китай е абсолютен лидер в добивната индустрия, а приложението на тези елементи е във всичките съвременни технологии.

Д-р Мишонова посочи, че в съвременните модели айфони има около 60 редки елемента, които са в малки количества и тяхното рециклиране става безинтересно от икономическа гледна точка.

"В случая със смартфоните има едновременно нужда от голямо количество от най-различни редки метали, но процентът на рециклируемост е много нисък, заради техния труден дизайн. Затова се смята, че трябва да се работи едновременно и върху дизайна на различните продукти, което да улеснява рециклирането, но това е амбиция. Още не е резултат и конкретна действителност, която сме постигнали", каза тя.

"Позицията на Китай в момента е монополна в смисъл, че те са единствената държава, които изцяло контролират целия поток на производство и на доставка на някои от редките метали. Едновременно с това, което издадоха и развиха като минна индустрия на тяхна територия, те инвестират и в много други държави. Един много важен аспект е, че всъщност процесът на добив и най-вече на трансформация и рафиниране на това, което се добива е много скъп, защото изисква много енергия и огромни количества вода. Той естествено е свързан за съжаление с много рискове за замърсяване на околната среда. В този смисъл редица държави, дори които са добивни, както са например САЩ, те също изпращат техния добив за рафиниране и трансформация в Китай. Това означава, че едновременно инфраструктурата, технологиите и необходимостта за затварянето на процеса на производство и на доставка на трансформация на рафиниране на добивите от минната индустрия е контролиран от Китай. Това е една игра на много международни ограничения и взаимодействия и те на национално ниво се опитват много чрез различни закони (някои от тях съвсем скорошни) да контролират износа. Което означава, че за да задоволят нуждите на собствения си вътрешен пазар започват драстично да контролират най-вече в посока намаляване на износа. Това определено създава риск за доставките на основни материали, от които се нуждаят другите индустрии, включително европейската, защото на европейско ниво ние действително сме много слаби в това отношение", заяви д-р Мишонова.


Каква е позицията на България и къде се намираме ние?

В момента няма достатъчно информация за страната ни и както е споменато дори в публикуваните документи на Министерски съвет в последните 30 години липсват целенасочени и задълбочени изследвания. Но ако трябва България да бъде сравнена с другите държави, ситуацията с нищо не е по-различна от това на какъв риск е поставена държавата ни спрямо тях поради простата причина, че ние по никакъв начин не можем да задоволим нуждите на индустрията и националното производство, ако разчитаме само на вътрешни доставки.

"Най-важното, за което в момента трябва да се мисли и начинът, по който да се анализира цялостната ситуация, е не да се гледа само икономическият аспект, вкл. и на зеления преход, а трябва в него да се включват социалният и екологичният аспект, както и опазването на природата. Много по-задълбочени анализи показват, че начинът, по който се мисли в момента зеленият преход е, че той всъщност не е толкова зелен, не говоря само за енергийната трансформация и енергийния преход. Трябва да се имат предвид параметри, които действително да могат да насочат и да помогнат за трансформация на икономическия модел по начин, по който да предпазва едновременно и околната среда, който да позволи преминаването към зелен енергиен преход, но и да се съобрази със социалните нужди на едно население. Не само да се фокусира в една или друга посока, а всички тези параметри да се вземат и да бъдат основни за анализа и вземането на решения", отбеляза д-р Мишонова.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пейо Яворов и Дора Габе

Адресите на любовта - Любовният триъгълник между Яворов, Дора Габе и Екатерина Ненчева

Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да  вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..

публикувано на 18.01.25 в 14:00
Милена Илиева (сценарист) и Силвия Пешева (режисьор)

В трудното има любов и доброта

„ Градината на доброто “ е не просто  документален филм с благотворителна цел. Милена Илиева (сценарист) и Силвия Пешева (режисьор) ни разказват историята: "Филмът е за Милена Боева. Тя прави тази градина " Вдъхновение " в Божурище и създава 15 работни места за младежи в неравностойно положение. Работата им помага да бъдат самостоятелни. В тази..

публикувано на 18.01.25 в 12:08

Изненадите на фениксите

Тодор Адамски, основател на групата "Феникс" за промоцията на албума им "Ритуал" с участието на група "Графит":  "Ние сме доста древна ъндърграунд група още от 1984, в 2012 се събрахме отново с променени членове и скромна дискография. Към момента сме петима. В заглавната песен тази вечер доктор по българска филология участва с кавал. Вкарали сме..

публикувано на 18.01.25 в 10:56

Вкусът на киното

Започва Менар филм фест със специално събитие – поканата е от Здравко Григоров: "До 30 януари продължава фестивалът. Съботната вечер е много интензивна - паралелно са 4 много силни филма (подробности в звуковия файл). Тази година разширяваме границите със Саудиска Арабия. В неделя следобед заедно с инициативата "Храна за размисъл" ще се опитаме да..

публикувано на 18.01.25 в 10:43

Награди за ценностите и културата

Започва кандидатстването за осмите годишни награди „Employer Branding awards” – подробности от Надя Маринова, главен редактор на B2B media, организатори на събитието: "Това са награди за успешно изграждане на работодателския бранд. Има какво да се покаже заради технологичния напредък, успяваме да уловим тези, които ги прилагат и да ги покажем. Имаме..

публикувано на 18.01.25 в 10:28

"Форум", 17.01.25: Редовно правителство, но с цената на какво?

Коментатори във "Форум" тази седмица са политологът доц. Иво Инджов и макроикономистът, експерт в сферата на икономиката на здравеопазването Аркади Шарков. Заедно с водещия Лъчезар Христов, те обобщиха всички коментирани през седмицата теми: - 2025 - започва ерата на ново поколение в годината на технологиите, изкуственият интелект и новата реалност..

публикувано на 17.01.25 в 19:05

Боровец отбелязва Световния ден на снега с дневна лифт карта от един лев за деца

На 18 януари 2025 г., за 14-и път Боровец ще отбележи Световния ден на снега. Тази година концесионерът "Бороспорт" ще зарадва най-малките любители на ските с дневна лифт карта от един лев за деца от 7 до 13 години и с безплатни едночасови уроци за начинаещи по ски и сноуборд, каза пред Радио София изпълнителният директор на "Бороспорт“ Василия..

публикувано на 17.01.25 в 18:25