Софийският фестивал на науката за 14-и пореден път ще запознае търсачите на знания за света с последните иновации и откритията на признати експерти по теми като Здраве, Технологии, Космос, Наука и изкуство, Годишнини, съобщиха организаторите от фондация "Красива наука".
Любимото традиционно събитие ще се проведе от 9 до 12 май в София Тех Парк.
Програмата предвижда вълнуващи срещи с над 120 учени от България и 10 страни по света, изложби, работилници и демонстрации, ексклузивна фестивална книжарница.
Ще има премиерна прожекция на филм от Полша, както и на богата училищна програма.
Публиката ще чуе разкази на учени от България, Австрия, Белгия, Испания, Китай, Португалия, Турция, Украйна, Унгария, Франция и САЩ.
"Този фестивал е адресиран към всеки един от нас. Всички събития са разделени по подходящи възрасти, т.е. ние се обръщаме към конкретни групи от хора – деца на определена възраст или възрастни, но най-общо казано към неспециалисти по наука, към гражданите. Искаме да се разбере как науката помага на живота ни в ежедневието и в дългосрочния план. Ако дойдете на фестивала, ще видите, че наистина много средства се инвестират в българската наука" каза пред БНР-Радио София Любов Костова от фондация "Красива наука".
Тя подчерта, че българските учени имат не само голям потенциал, но и резултати като част от глобалната наука. И доказателства за това ще може да се видят в дните на на фестивала.
"Това е място, където учители могат да се срещнат с учени, да доведат учениците си, които да се запленят от един малко нестандартен начин на поднасяне на наука."
Сред гостуващите учени ще можем да видим и чуем проф. Томас Хертог – белгийски космолог, работил редом до Стивън Хокинг в Кеймбридж в продължение на 20 години, френския изследовател Александър Грасар – ръководител на лаборатория в Института Пастьор в Лил, Жан Ли – професор в Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките.
По повод 120-годишнината от рождението на американския теоретичен физик Робърт Опенхаймер гост на фестивала ще бъде австрийският професор по радиохимия и физична радиоекология, проф. д-р Георг Щайнхаузер.
В София ще дойде и унгарският проф. д-р Жолт Лавица, който е своеобразен гуру на всички, които искат да въвеждат новите технологии в образованието.
Сред участниците от страна на българската научна общност са проф. Кристалина Стойкова, доц. Владимир Бозуков, проф. Светлана Николова, проф. Лъчезар Филчев, проф. Иван Дреновски, доц. Тодор Чобанов, доц. Петя Димитрова, доц. Мария Ганчева, доц. Ралица Велинова, доц. Любомир Александров и др. от БАН; проф. Ана Пройкова, проф. Климент Найденов, доц. Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. Стелиян Димитров, атомните физици и участници в екипа на ЦЕРН проф. Леандър Литов, доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хадийска, доц. Борислав Павлов, астрофизикът доц. Владимир Божилов, химиците проф. Милен Богданов и доц. Лъчезар Христов, молекулярният генетик и ръководител на лаборатория по синтетична биология и биоинформатика проф. Роберт Пенчовски и др. от СУ "Св. Климент Охридски", доц. инж. Борис Цанков, д-р инж. Добрил Вълчев от УАСГ, доц. Лилия Бочева, гл. ас. д-р Анастасия Стойчева и синоптици от Националния институт по метеорология и хидрология, учени от Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", МУ – София и други.
За още подробности чуйте разговора на Катя Василева.
На 3 април тазседмичните коментатори във "Форум" Иван Господинов - председател на УС на сдружение "Образование без раници", и Стоил Цицелков – социален и културен антрополог, от "Обединение Честни избори" (ОЧИ), разсъждаваха по следните теми: Доброволчеството в България. Защо трансплантациите на органи у нас още не могат да стигнат..
Няма съществен спад на донорските ситуации в България. Запазва се тенденцията от последните години. През 2024 г. има малко по-малко, отколкото през по-миналата година, заради случаи в края на 2023-та . През миналата календарна година у нас са трансплантирани органи на 34 души след 16 донорски ситуации . Получавали сме предложения на..
Младежкото доброволчество в България е популярно в по-малка степен, спрямо процента младежи, които полагат доброволен труд в другите европейски страни. В опит да повиши доброволческите навици и интереса към каузите с идеална цел, фондация "От нас зависи“ постави началото на инициативата "Дай 5!“ през 2024 г. В това време организацията..
В средата на годината се очаква Столичният общински съвет (СОС) да приеме нова наредба за общинските жилища . Предстои документът да бъде качен за публично обсъждане , след което да бъде обсъден и от ресорните комисии, за да може да се приложи по-добра и успешна социална политика в тази посока. Общински съветници, участвали в създаването на..
Певицата Велека Цанкова и Ивайло Манев разказаха за втория албум на формацията "Новините в джаза" , който се нарича "Шипков мармалад" . Барабанистът Ивайло Манев разкри своята връзка с формацията. "С колегите бяхме студенти на Михаил Йосифов и той още от тогава ни покани да работим с него. За тези три години създадохме много музика,..
Годишнина от рождението на арх. Никола Лазаров и Световния ден на културното наследство, както и празника на София по повод обявяването ѝ за столица, са причините за откритата изложба "Архитектурното наследство на София" с творби на ученици , възпитаници на две паралелни гимназии - Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука” и..
Витоша да е място, което софиянци да могат да посещават целогодишно, за да прекарват пълноценно време сред природата и да спортуват. Място, в което децата, ще бъдат ски- и сноуборд шампиони, ще могат да се развиват. Това са част от идеите, които кметът Васил Терзиев е заложил в своята „Визияза Витоша“ . Петте ключови елемента на..
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно