"Франц фон Щук е художник живописец, но освен това е скулптур и архитект, както и автор на мебели, стенописи и бижута. Самият той е една цяла художествена академия. Изключително свръх известен и популярен, абсолютна звезда във времето, в което той е живял, в края на деветнайсти и началото на двайсти век. Човек с невероятно щастлива биография, изключително успешен от самото начало. Първото му живописно произведение, което той показва в голяма изложба веднага се купува и произвежда разговори, слухове, критика. Той печели много пари със своите картини и може сам да си избира всякакви сюжети", сподели тя.
С група свои колеги художници Щук създава Мюнхенския сецесион, чрез който се противопоставят на закостенелите похвати в изкуството. Това става няколко години по-рано от известния Виенски сецесион. Неговите съвременници го определят като самоуверен, енергичен, от скромен произход и не се е съобразявал с всякакви очаквания и изисквания, като в един момент става любим художник на множество европейски владетели.
"Той до голяма степен създава немския символизъм. Просто днес ние не го виждаме толкова добре особено тук в България, защото притежаваме една негова картина. Голямо количество теми, които той избира за себе си, отново подчертавам тези, които работят творчески професии си дават сметка колко рядко е това нещо. Той сам си измисля теми", каза Бубнова.
Заради редица скандални творби на Франц фон Щук му се налага да прави около десет копия на картината "Грехът", защото има много желаещи да я купят. Когато княз Фердинанд Български купува картината "Луцифер", художникът още не е бил популярен.
"Идеята ни беше какво всъщност е най-важното в символизма въобще. А то е, че художниците от това направление се опитват да покажат тази страна на човека, която никой не обича. Мрачната страна, лошата страна, склонността да правиш злини, склонността да бъдеш подведен условно казано както змията подведе Ева. Склонността да бъдеш жесток, да не бъдеш добър, всичко това, което християнската традиция отрича и осъжда в своите завети", каза Бубнова.
На 20 април 2024 във Венеция се е провело откриването на 60-тото юбилейно издание на Венецианското биенале на изкуствата, което ще продължи до 24 ноември. Темата е "Чужденци навсякъде". Френска журналистка поставя българския павилион на пето място в списъка на списание "Галери" за най-забележителните щандове на биеналето тази година.
"Този проект въздейства на различни хора на различни нива, именно като художествен проект. Той представлява това, което на по-професионален език се нарича "тотална инсталация", тоест посетителят се оказва в една среда, която цялостно му говори. Това не е картина, пред която ти се намираш в някакъв монолог, при който тя ти говори, а това е една инсталационна ситуация, в която присъстват намерени предмети, които според авторите говорят за миналото, което не изчезва, но при това никой не иска да се занимава с него. Става въпрос за съдбите на хората преживели политическите лагери, конкретно в Белене по времето на комунистическия режим. Инсталацията е съставена от обекти, които всеки един от тях води до различни спомени. Най-важната съставка, това са разговорите, монолозите на тези хора, които разказват своята ситуация по един доста обикновен начин. Това не е политически митинг, не е призив за реваншизъм, или нещо друго, просто хората разказват своята история", отбеляза Бубнова.
По думите й темите за паметта и за това как нещата се случват и изчезват от общата история, но остават в индивидуалната памет е свързана с това, как се капсулира времето и как нашата съвременност съществува и предпочита да избира по-симпатичните моменти в миналото, вместо да се изправи пред него и да направи изводи.
Изложбата е придружена с двуезичен каталог, издаден в партньорство с музея "Вила Щук".
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..