Поезията е откровение

Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“:

Ето и как реагира на прочитането му в ефира на Радио София:

"Мислех си за паузите, които правех и се критикувах. Като дете си творих по най-естествения начин. Тогава не осъзнаваш разликата момче-момиче. Първите поетични неща, които майка ми ми е чела са били от жени - Дора Габе, Елисавета Багряна. Връзката между женското и детското присъства във всички изкуства. Смята се, че жените пишат най-добре за деца. Но и това е рамка.

Основният проблем е как ще бъдеш приета, след като пишеш за смърт. Ти си често срещан, но рядко откриван вид. Всяка жена е по-чувствително същество. Забелязала съм, че младите които пишат поезия, повечето са момичета. Но после се губим - като се появи чувствителен мъж - уау!

Очакванията към мен бяха да съм като Петя Дубарова. Но поезията ѝ няма нищо общо с моята. Вече сме по-приети и няма нужда да се крием под мъжки псевдоним. Не мисля, че вече има какво да крием.

Не мисля, че докато пише, пишещият човек си мисли, че пише "мъжки" или "женски", не мисля, че това разделение е позитивно. Това донася изкуствено разделение.Какво е да си шампион с поезия

Нямам любима тема, стихотворението е по истински случай. Един призив към жените - да сме милички само когато искаме. Поезията е откровение."