Разговорът е със София Стоянова - автор на статии и къси разкази, както и на непубликувания автобиографичен роман “Две лица”. Съставител е на книгата с избрано творчество от Радой Ралин - “Късно откритие”. Тя е и внучка на Радой Ралин:
"Датата на рождения ден на Радой не е 23 април 1923, истинската дата е година по-рано. Смята Сливен за свой роден град, нищо че е от Ямбол. Псевдонимът е много интересна история. Изпраща свое стихотворение до сп. "Българска реч" и по някаква грешка излиза Ралин, въпреки че го е изпратил с псевдоним Радин. По-късно сменя името от Димитър на Радой заради двете Р-та.
Започва да сътрудничи на "Литературен глас". Завършва право, но никога не го практикува. Винаги преследва мечтата си да се занимава с литература и да влияе на обществото с творчеството си.
Отива като доброволец на фронта във Втората световна. По това време вече се е запознал с Атанас Далчев, с когото остават много добри приятели, както и с Александър Геров. В началото на кариерата си започва с поезия и разкази, после започва със сценарии.
Първата си епиграма пише на 11 година, като навлиза в литературния живот твори хумористични разкази, басни, фейлетони и прословутите му недупкоспособни думи. Най-известното му произведение е книгата "Люти чушки" - съставена от поговорки, които започва да събира 5 години преди излизането на книгата, осъвременява ги, а карикатурите са на Борис Димовски, плод на въображението на художника. Под карикатурата, с която завършва "Сит търбух за наука глух" е нарисувано прасе, чиято опашка е като подписа на Тодор Павлов според замисъла им, но е приет като подпис на Тодор Живков и затова книгата е изгорена.
Остава 8 години без работа, отказвано му е да се преиздадат предишни негови книги. Филмът "Аз съм Левски" досега не е реализиран, сценарият му за него е издаден чак в 1991. Тогава пише и Апострофите си - към ред на някой поет, към които дописва свой ред критика към режима по много фин начин. Единогушие, единослушни, крадостроителство са някои от недупкоспособните му думи.
Никога не е заемал политическа длъжност - участва от гледната точка на гражданин. Държал е да се преименуват улици и да се слагат паметни плочи за хора като Райко Алексиев.
Весел спомен ми е откриването на паметника му в 2012. Той е дело на Георги Чапкънов, средствата са събрани с дарения. Радвам се, че е до блока му в "Изток".
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..