Пианистката Анелия Господинова се представя със "Симфониета" - Видин в програма, започваща с Рахманинов. Концертът е в четвъртък, в музея "Земята и хората":
"Завършила съм в Стара Загора, после при проф. Куртев - пиано в София. В момента преподавам, пианото е в основата, която може да даде тласък. Всеки инструмент може да завоюва кралската позиция, зависи кой свири на него. Пианото е много функционално в жанровата си принадлежност и адаптивност.
Достъпът до пианото е доста първичен. От малка обожавам музиката, тя ми е като дишането. Залепвах си ухото на всеки звуков източник. Любовта ми към пианото бе безусловна от първия ми досег. С удоволствие изучавам модерни композитори, това е разчупване на стереотипа.
Рахманинов е много интересно явление, Първият клавирен концерт е в оригинал създаден на 17 години, втората му редакция е тотално различна, 27 години по-късно. Първата, в 1891 носи романтичен почерк, докато втората е чист Рахманинов. Истинско предизвикателство, със запазен тематизъм от първата версия.
Той има много интересна житейска съдба, става автор на целия свят, за него няма музикални граници. В клавирните си концерти насища максимално личните си усещания като човек. Първият е по-труден за ансамбъл и оркестър, свири се рядко, в България - изключително рядко. Много усилия и работа от оркестранти и диригент!
Имам опит с Рахманинов вече 25 години във всичките му жанрове. Пръв път ми бе на 19 години - горе-долу във възрастта, когато го е писал. Сега съм като него, когато е писал втората редакция. Сега с диригента решихме да направим така, че да хване публиката за ушите!
Програмата е необичайна, ще се получи празник на сетивата. Целта ни е да изведем публиката от делничното. В третата част на концерта ни имаме хепи-енд. Имаме и импровизационност, откриваме дори елементи на джаз."
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..