Той сподели, че се е завърнал от Украйна преди десетина дни и впечатленията му са, че животът се възражда, хората гледат да забравят лошото. По думите му след третия ден човек свиква на сирените и хората там вече са се научили да не ги чуват.
"Майките с количките продължават да си вървят, влюбените на пейките продължават да се радват един на друг, уличните музиканти продължават да свирят, като дори се опитват да надсвирват сирените. Това е, което мен ме изненада, защото отиваш с идеята да гледаш разрушения, но това, което ти се набива на очи всъщност е желанието за живот", отбеляза той.
"Ако дойдем на темата за зелено възстановяване, това е наистина въпрос на оцеляване. В Украйна стана ясно, че централизираните стари фосилни, или ядрени начини за производство на енергия просто в една такава ситуация не работят. Атомната централа в Запорожие е най-голямата в Европа и не произвежда ток от септември 2022 г. Окупирана е още през март същата година, а това беше основният източник", каза Панчев.
По думите му от "Грийнпийс" помагат на болници и училища да се възстановят по нов начин със соларни панели и термопомпи. Възстановена напълно е била и една болница, като от пример за разруха и безнадежност, сградата се е превърнала във вдъхновение, в символ на надежда и в зелен прототип за ползите от енергийната трансформация, който може да бъде прилаган не само в социалната инфраструктура на Украйна, но и в други държави, които изостават с прехода към климатична неутралност.
Панчев отбеляза, че промяната на климата от войната е много голяма тема и, че само за първата година от конфликта са били произведени емисии колкото Белгия. Много от индустриите са впрегнати да произвеждат технологии и оръжия, които се взривяват, вместо да бъдат впрегнати за развитието на човечеството.
"В момента Украйна би могла да бъде пример за нас, защото като скорост, с която се движи енергийната трансформация, ние в Източна Европа сме сходни. Но там се видя необходимостта от замяна на старите фосилни технологии и това вече е въпрос на енергийна независимост. У нас още се гордеем с ядрената енергетика и старата ядрена централа, като има желание да се строят нови блокове в Козлодуй. Същотото има в Украйна, но е факт, че това, което спасява всъщност са независимите децентрализирани източници. Най-горещата точка, най-опасното място на планетата в момента е Запорожката АЕЦ", каза той.
Освен това отбеляза, че за да стане бедствие подобно на Фокушима са достатъчни само две неща - да спре токът за достатъчно дълго време, както и да спре достъпът до вода за охлаждане. Той посочи, че щом не съумяваме да се адаптираме към новите тенденции, това ни връща назад и мантрата "Енергиен център на Балканите" наистина ще остане в историята. Според думите му за да оцелеем през времето трябва да се запазим като общност:
"Как да запазим това нещо - да си повтаряме кое е най-важното. Не да се разпиляваме с "кансел култури" и някакви такива глупости, да се чудим кой е крив и кой не е достатъчно напредничав, а да се връщаме винаги към основното. И това е уважението. Уважението към тези около нас. Когато видиш боклук да се наведеш и да го вземеш, а не да си изхвърлиш кофата точно на същото място, защото и другите го правят. Боклукът е и в отношенията - как ще задминеш някой ако ти се налага да шофираш, как ще застанеш на ескалатора в метрото, или как ще направиш забележка на човека, който не е застанал правилно."
Панчев отбеляза, че ренесансът на едно общество е да върви към новите решения и България има достатъчен потенциал за това.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..