Чуждестранните инвестиции у нас пък са нараснали с над 20 млрд. евро между 2010 и 2022 г., сочат данни от изследването.Също така България удвоява своята роля във вътрешната търговия на ЕС в периода на своето участие в единния пазар. Износът на стоки от България в рамките на единния пазар на ЕС достига 31 млрд. евро през 2022 г., а делът на страната във вътрешната търговия на ЕС се увеличава от 0,34% през 2006 г. до 0,73% през 2022 г. Подробности разказа Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.
Той посочи, че в последните години фокусът се измества върху фискалните трансфери и Плана за възстановяване и устойчивост, тоест парите, които идват като помощи от ЕС. Фундаментът (свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги) е това, което ни прави по-богати, а основната полза от това, че сме част от ЕС е единният пазар.
"Като част от това усилие е, да се опитаме да погледнем към конкурентноспособността и пречките, които ни спират още по-бързо да забогатяваме, още по-бързо да се интегрираме. Има такива - и това, че не сме още членове на Шенген и това, че има някои ограничения и регулации", сподели Ганев.
Той посочи, че трансформацията на нашата икономика и по-дълбоката интеграция с Европа вдига нашия дял в европейската търговия. По думите му в последно време се наблюдават показатели като икономическа свобода, тъй като там се отчитат пречките пред търговията и правенето на бизнес, както и показатели като ръст и интеграция с европейските вериги на доставки. Относно високата покупателна способност на държавите от Западна Европа Ганев каза:
"Има натрупване на исторически тенденции. Ясно е, че Западна Европа винаги е била в по-добра позиция в последните 100-200 години и винаги Централна и Източна Европа се е опитвала да я догони. Особено нашият регион на Балканите. От страните в Централна и Източна Европа няма нито една, която да е наравно със средноевропейското ниво по този показател - БВП на човек от населението. Най-добрите равнища са 90, 91, 92%, което е чувствително приближение, то е почти равно на средноевропейското, но така или иначе целият блок на Централна и Източна Европа е в най-добрия случай около 90%. М-у другото Гърция преди 20 години е била на 98% спрямо тогавашните нива."
Ганев подчерта, че износът е този, който ни дърпа растежа в последните 20 години. Ако през 2007 година общата сума на износа в България е била за 17 млрд. евро, то към 2023 година вече достига 57 млрд. И допълни, че има промяна в индустрията на България от сектори, в които се изисква повече ръчен труд към сектори, в които има повече вложен капитал, каквато е автоиндустрията. Освен това каза, че сме имали периоди, в които сме доближавали богатите западноевропейски страни. Такъв период е в първите години на комунизма, когато са създадени едни от най-големите български компании, като например завода в гр. Пирдоп. Ганев отбеляза, че трябва да бъдем стабилни, устойчиви и конкурентноспособни и добави, че след пандемията се наблюдава ръст на чужди капитали, например в сектора на търговията.
Как се отразяват непрекъснатите предсрочни избори?
"Още не са ни съборили, но ако погледнем от бъдещето назад към този период, икономиката ще изглежда добре. Това, което няма да изглежда добре е геополитиката и средата около нас заради всички конфликти, вкл. и тези в близост до страната ни. Политическата обстановка няма да изглежда добре заради това, че ние от три години не можем да сформираме правителство", каза Ганев.
Той посочи, че София фокусира над 40% от икономиката на страната и е достигнала 100% от средноевропейския доход. Пловдив и Варна също бележат напредък, както и вторичните центрове - Стара Загора и Русе.
"Въпросът е кога ще можем категорично да кажем, че Русе привлича повече млади хора, отколкото губи. Това към момента не е вярно. Когато можем да кажем това, значи вече сме отпушили някакви по-големи процеси, че има 5-6 града, които привличат талант. Към момента три града привличат талант", заяви Ганев.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Невена Николова и Данаил Конов са имена от екипа на радио София - той идва от Враца в София в 2015, тя идва от радио Шумен. Още за техния път към и в радиото - в звуковия файл: Може ли по обява да намериш призвание и има ли значение какво казват родителите? Кои са най-сладките позиции, каква е разликата между новинар и водещ, както и репортер -..
Гостува ни актрисата Маргарита Костова. Надежда Герова разговаря с нея относно призванието актьор и всичко, което заобикаля един човек на изкуството. За работата на актрисата в куклени и драматични постановки и как предава занията си на деца и младежи нека чуем повече сега.
Какви са предизвикателствата пред младите хора в България? Каква е ролята на активните граждани за преодоляване на разделението в обществото? По темата ни гостува Мирослав Цеков, председател на Форум гражданско участие: "Отвореното ни писмо до НС бе провокирано от насочени срещу НПО призиви от политически сили в НС. Това е откровена заплаха и опит..
Албена Димитрова от Американския Университет в Благоевград представя състезанието по социално предприемачество "Станция Иновация": "Аз съм втори семестър в първи курс, следвам два бакалавъра. Клубът ни за по-добро общество организира благотворителни базари и в "Станция Иновация" парите също ще отидат при лица в неравностойно положение. То се..
В месеца на любовта търсим формулата за здрава връзка в примерите около нас. Книгите събират ли хората? Събеседници: Темз Арабаджиева и Антон Биров: "Вчера вечерта много исках да затворя вратата и да си чета книга. Любовта не е един конкретен ден. Нямам нищо против празника, стига малките прояви на любов да не са само един ден. Същото е с..
Как интересът на децата към книгите оформя читателските нагласи в бъдеще и какво има и трябва да има в списъка с книги до 12 клас? Събеседникът ни Борис Илиев е учител по български език и литература в Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) „Акад. Любомир Чакалов“, която завършва като ученик: "Моите ученици много обичат да четат, но..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..