Самото място събрало всичко това е много интересно – така нареченият Парк на петдесетгодишнината, със създаването на който се отбелязват 50 (тогава) години на Белгия като независима държава. След това, вече през 1888, за Международното изложение на науката и индустрията, е построен и дворец в неокласически стил, около който сега са разположени няколко впечатляващи музея – на автомобилите, на авиацията и Кралския музей за изкуство и история. Тук се намира третата най-богата колекция от мумии в света (след тези в Египет и на Британския музей). Именно сред коли, самолети и картини – на открито и на закрито – са подредени градските намеси, визуализирани по различен начин.
Темата на фестивала Нов европейски Баухаус 2024 е текстилът (четвърти по вредни емисии сектор и трети по използване на водни ресурси и земя), текат дискусии на високо ниво как да се преборим със свръхконсумацията, как да променим мисленето на хората и да има повече и по-качествено рециклиране. През целия ден текат различни спектакли, които свързват градския дизайн и изкуството, сетивен театър, представят се апликации, благодарение на които всеки може да на прави нов дизайн на градска точка, има щандове, демонстриращи цяла палитра от наистина зелено и артистично мислене. Българската следа тук е шишеяда, представен от „БГ бъди активен“, заедно с концепцията им за спортни събития без отпечатък.
На открито има няколко впечатляващи инсталации - преносим зелен град, изчистена бамбукова композиция и гъсеницата (caterpillar), която комбинира иновативно дизайнерско мислене с устойчиви материали.
Хубаво е да си припомним какво се крие зад това понятие Нов Европейски Баухаус, а именно че водещите принципи са устойчивост, включване и красота, и начините те да бъдат в хармония. Това е начинът идеите и целите на Зелената сделка да бъдат плавно пренесени в реалния ни живот, а ние, европейците, да можем да си представяме и мечтаем, заедно да изграждаме пространства или да променяме съществуващите, да се грижим за тях и те да бъдат достъпни за всеки. И ако това ви звучи прекалено нереално или захаросано, то можете да погледнете финалистите в категориите, в които тази вечер ще бъдат връчен наградите за Нов Европейски Баухаус и ще се убедите, че такива градски намеси и промени се случват (разбора се, с финансовата помощ на различни инструменти и на бизнеса).
Тази година сред финалистите има един български проект, софийски при това - „От бетон до култура“ (Concrete to Culture) на фондация „Колектива“, който превърна покрива на един бизнес център в място за концерти, гледане на филми, представления, празници, давайки ново пространство на хората. И на предните издания техни проекти бяха финалисти (Реките на София) или дори отличени (Danube Lab Design миналата година).Сега се борят за наградата в категорията „Възвръщане на чувството за принадлежност“ (Regaining a sense of belonging) в раздел „Шампиони“ (всяка категория има номинации за шампиони, тоест вече утвърдени организации и нови звезди).Има десет номинирани проекта в тази категория, като останалите са от Португалия, Финландия, Испания, Латвия, Нидерландия, Малта, Словения и Босна и Херцеговина. Да, сред финалистите в петте категории има и проекти от държави извън ЕС като Сърбия, както и от Украйна. Възстановяването на Украйна в посока на този различен, включващ и удобен градски дизайн е другата водеща тема на фестивала.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Лили ГолеминоваДнес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..