Така тази седмица освен изложението и церемонията по връчването на наградите за Новия европейски Баухаус (NEB), тече Деветият Кохезионен форум. Съвсем в духа на ценностите на NEB, сред които красотата върви редом с устойчивостта, конгресният център, в който се провежда Кохезионния форум (модерна сама по себе си сграда) има топла връзка към комплекса от галерии и все повече в помещенията около основните зали се виждат творби, например, на Рене Магрит. А самият Брюксел посреща всички свои посетители с напомнянето (с надписи, улични инсталации, всякакви хитроумни решения и експозиции), че сюрреализмът става на 100 през 2024 и че той се е зародил не само в Париж, но и в Брюксел.
Сега за кохезионната политика и нейното бъдеще. Форумът преминава под знака на две годишнини – 30 години единен европейски пазар и 20 години от най-голямото разширение на ЕС. През 2004 (три години преди нас) към европейското семейство се присъединяват Чехия, Словакия, Словения, Полша, Унгария, трите балтийски държави (Литва, Латвия к Естония), Малта и Кипър. Отчита се, че ако тогава средният БВП на глава от населението в тези страни е бил 52 % от средния за ЕС, към днешна дата той достига почти 80% от европейските стойности. Хубавото е, че този ръст идва и от увеличаването на продуктивността на работещите в по-малко развитите региони на ново присъединилите се тогава държави. Проблемът е, че далеч не всички региони се развиват с еднакво темпо – някои процъфтяват веднага, с инерцията и свежестта на новите възможности, в други обаче разликата с богатите региони в Европа се задълбочава.
Ключовата роля на кохезионната политика се обсъжда и днес, в светлината и на Деветия доклад за икономическо, социално и териториално сближаване https://ec.europa.eu/regional_policy/information-sources/cohesion-report_en, който излезе непосредствено преди форума.
За последния програмен период кохезионните фондове са обхващали средно 13 % от общите инвестиции на държавите – членки, като за по-новите и по-малко развити страни от ЕС (категория, в която сме и ние) стига до 51 %. 23 милиарда евро от кохезионните средства са били пренасочени за битката с Ковид, но именно благодарение на кохезионните фондове повечето региони са се завърнали по-бързо към нормалния живот след пандемията.
Бедността продължава да съществува, и то в почти всички региони на Европа. Демографската криза също засяга цяла Европа. Темата за големите градове и все по-голямото струпване на хора (и съответно на инвестиции) там е в центъра на панелите, които събират кметове, представители на институциите в Европа, но и на бизнеса и академичните среди. Всички са единодушни, че представителите на градовете и регионите трябва да са там, когато се създават програмите и начина на изразходване на средствата за сближаване на регионите във всеки един аспект. Това е и една от основните препоръки на доклада – все повече кохезионните програми да се съобразяват със спецификата на конкретния регион.
Деветият кохезионен форум се организира от Главна дирекция "Регионална политика" (DG Regio) на Европейската комисия.
Повече за събитията в Брюксел чуйте от Лили Големинова в звуковия файл.
Резултатите от кампанията на сдружение „Безопасни детски прлощадки“: Преди няколко месеца, както обявихме и в ефира на Радио София, сдружение „Безопасни детски площадки“ стартира кампанията „Осинови спортна площадка“. Сега разбираме, че победителите са повече от първоначално обявените награди. Как се стигна дотук и голям ли беше интереса –..
Има едно село Смоличано в Oсоговската планина, което час по час и ден след ден става все по-красиво. Преди няколко години там се установява Елена Начева и създава „Живей с любов“ – пространство за деца, които творят. И селото, в което постоянно живеят десетина човека, започва да се променя – пленери, детски лагери, музикални майсторски класове...
Весела Кунчева за предстоящето на 13 април в НДК представление "Исус Христос Суперзвезда": "В момента работим и по мюзикъла "Коса". Радваме се много на това, което правим. Огромна отговорност! Имахме трънлив път - бяхме готови с премиерата и се обяви пандемията. Трябваше да изчакаме година и половина. Това смирение, към което ни принуди ситуацията, бе..
Момчил Николов , автор на и носител на престижната награда „13 века България“, за третата си книга от поредицата "Чекмо": "Чекмо е истински човек. Познавам го от 2002-3, когато живееше в Испания с питон-албинос "Джеймс Бонд", който влезе сега в третата книга. Казах му: "Йонко, един ден ще напиша роман за теб". Името му е Йонко, викат му "Чекмо"..
Разлистваме старите документи за избирането на София за столица на България: Но още преди 1879, за Иван Богоров тя е: "Гъбава с руди, разположена на приятно и лично поле при р.Искър. Има чисти и широки улица, добричко училище. Околностите са накичени с 12 манастира." Георги Раковски я нарича "сърцето на България" в недовършен ръкопис, а за Петко..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Идеята за книгата възникна към края на 2023, Васил Теохарев от с.Розино е вдъховител. Той е млад човек, който изследва своя район. 1525 е първото споменаване на Авред Алан (женска поляна) - първият топоним на Копривщица, която още не е поселище. По негова идея,..
Петко Славейков имал две жени накуп Веруюто на палавия поет било „Жените са дяволи, които ни проваждат в пъкъла през райските врати” Възрожденският поет и просветител Петко Рачов Славейков познава твърде късно истинските чувства, при това като участник в любовен триъгълник. Той е отдавна женен за Иринка, от която има осем деца, когато се..