На 12 април отбелязваме Международния ден на авиацията и космонавтиката. На тази дата през 1961 година е осъществен първият космически полет. В предаването “Радиокафе“ гостува д-р Светослав Александров от “Космос.бг", който следи в реално време всичко, което се случва в Космоса.
Космическата надпревара и нейната “кратка“ история.
“Много хора ще кажат: Eто – 1957 година “Спутник“, 1961-Гагарин, 1969-имаме човек стъпил на луната, но можем да се върнем още по-назад, защото разработката на ракетите е много сложна задача. Преди повече от 100 години, великият руски учен Константин Циолковски се сеща за самата концепция, която по-късно заляга в основата на многостепенните ракети. В последствие се появяват и други ракетни учени, един от които е американецът Робърт Годард, който създава първата ракета с течно гориво. Голям напредък се отбелязва по време на Втората Световна война, когато под ръководството на Вернер фон Браун в Нацистка Германия са направени големи крачки в развитието на ракетната техника. Тогава е разработен първият ракетен двигател с турбо помпа, който заменя предходния двигател задвижван чрез резервоар с гориво под налягане, посочи Светослав Александров. Разказът му за съдбата на тези ракети след поражението на Германия, може да проследите в разговора.
В началото на 50-те години, руснаците създават копие на голямата немска ракета “Фау-2“ – ракетата R 1, която впоследствие еволюира до R7 така наречената “Легендарна Семьорка“, създадена на базата на опита, почерпен от Германия. Благодарение на тази ракета през 1957 година става възможно изстрелването на „Спутник“, а през 1961 и на човек в Космоса – Юрий Гагарин, разказа още д-р Светослав Александров.
Тренирането на кадрите
Преди да се стигне до изпращането на хора в Космоса са правени опити с животни. Руснаците предпочитат да работят с кучета–мелези, от които най-популярно е кучето Лайка изпратено през 1957-а, няколко години по-късно Белка и Стрелко, които се завръщат живи на Земята и едва тогава се пристъпва към тренировка и подготовка на космонавти, които тренират в камери с кислород, където поради човешка небрежност се случва трагичната смърт на един от съветските космонавти, отбеляза той.
След добре научения по трудния начин урок, първият полет на човек към Космоса е факт през 1961-а.
Началото на космонавтиката у нас се полага в по-късен етап, по време на Програма „Интеркосмос“, в която Съветският съюз си сътрудничи със страните от “Източния блок“. Добиваме голям опит с разработката на прибори, подходящи за измерване на космическата плазма, а много по-късно се стига до изстрелването на първия български космонавт Георги Иванов, през 1979 година, разкри още д-р Светослав Александров и допълни:
“България има традиции, нещата не се ограничават и не свършват само с Георги Иванов или Александър Александров. Може би малко хора знаят, че ние сме държава, която е разработила дозиметричният прибор, един изключително лек прибор, с размер на мобилен телефон или химикалка, който се използва широко много години на различни космически мисии. Той е разработен от Института по космични изследвания към БАН, 2008 година летя до Луната на борда на индийска мисия, през 2016 в Европейска мисия разработена от Русия „Екзо Марс“, отново лети наш дозиметричен прибор, чието приложение е да измерва космическата радиация, а данните които предоставя са изключително надеждни и качествени“.
“България не спира своето развитие и ще продължава, още повече, че у нас се развиват и космически фирми като EnduroSat, която произвежда спътници, а от тази година ще произвежда до 10 спътника на месец. Това са микроспътници и за нас е особено важно да се развиваме в тази област, защото тя на Запад е много динамична, а в случая ние вървим в крак с технологиите", отбеляза д-р Светослав Александров.
Налична ли е днес космическата надпревара, кога ние свободно и спокойно ще можем да стигнем до Космоса, какво е участието на страната ни днес в развитието на тези процеси, чуйте в разговора на Алекс Илиева с д-р Светослав Александров от “Космос.бг“.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..