Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Малчугани ще се учат да изписват яйца

Снимка: Национален етнографски музей

Образователния център на Националния етнографски музей предлага работилница за деца над 7 години, където те ще могат да научат какви са традиционните обредни практики; каква е ролята на червеното яйце в поверията и обичаите; по какво се отличават днешните козунаци от някогашните обредни хлябове. Също така ще имат възможността да се включат в украсяването на великденски яйца. Екипът е подготвил интересна програма и приятни изненади. Подробности разказа гл. ас. д-р Иглика Мишкова, зам.-директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.

По думите й инициативата датира преди повече от 25 години, като музеят е бил първият, който е стартирал с популяризирането на програми за восъчната техника за изписване на яйца.

"Ние започнахме, а след нас останалите музеи подеха тази инициатива и мисля, че днес като резултат се появи една изключително пъстра картина, в почти всеки български музей да има организирани подобни ателиета, в които да се представя тази техника. Друго, което е любопитно е, че в последните десетилетия се появи буквално и професията "майсторка на писани яйца". Такъв традиционен занаят няма. Да, в традицията, разбира се жените, които са с по-голям художествен усет, които имат чувство за хармония са правели най-красивите яйца", сподели гл. ас. д-р Мишкова.

Тя отбеляза, че изписването е част от цялостната образователна програма свързана с празника, в която се говори и за това, какво са правели ден след ден в Страстната седмица нашите предци. Някога те са раздавали по около 500 яйца, с което не бихме могли да се справим, защото живеенето според традицията изисква други часови интервали и ангажименти. Днешните хора са много по-ангажирани и трудно биха могли да намерят толкова много време, за да изпишат толкова яйца, посочи гл. ас. д-р Мишкова. И добави:

"Тук, в тази област не мисля, че изкуственият интелект би могъл да се справи. Първо, защото за да се изпишат яйцата се работи върху една особена форма, самото яйце има издатини, които трябва внимателно да се следват, а и черупката е доста податлива на счупване. Тъй, че все пак се изискват някакви умения, възможност и усет за работа с този материал", каза тя.


Първото червено яйце наречено "перашка" има най-голяма сила. То се прави от най-възрастната жена в къщата, след което тя трябва задължително да докосне с него челото и бузите на децата, защото се смята, че червеният цвят носи здраве, а червенината по бузите винаги е била символ на добро здравословно състояние. Перашката се поставя в домашния иконостас, а за следващата година, когато дойде новият Великден, по счупването му и състоянието на вътрешността се гадае каква ще бъде годината.

"В миналото нашите предци са ползвали естествените багрила, а в специалната ни програма, която е свързана с празника има раздел за някогашните багрила. Тъй като времето, с което разполагаме е недостатъчно и ако чакаме използването на естествени багрила за да направим своите яйца всяко едно занимание трябва да тече минимум по два часа. Поради тази причина ще прибегнем до хранителните бои, но в работните листа, в презентацията, която съпътства нашите занимания с децата задължително се обръща внимание на това, кой от цветовете, по какъв начин е бил добиван и какво би могло да се ползва у дома. Целта ни е децата да придобият различни умения, които след това да приложат и в домовете си", отбеляза гл. ас. д-р Мишкова.

Според думите й в годините на традиционното общество козунаци не е имало. Те навлизат у нас след Освобождението и това е мода, която е характерна за тогавашните български градове. По селата са се правели обредни хлябове, които са били месени от най-чистото и качествено бяло брашно.

Заниманията ще се проведат от 22.04.2024 до 28.04.2024 г. (вкл.) в Oбразователния център на Националния етнографски музей. Цената за едно посещение за дете е 8 (осем) лева, като е необходимо предварително записване.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36