По думите му тази реформа не бива да се прави принудително:
"Аз съм голям привърженик на технологиите, но съм и голям привърженик на това, че хората сами трябва да изберат начина, по който да го правят. Ще дам такъв пример: както никой не ни принуждава да пращаме електронни писма, можем да пращаме и хартиени по пощата. Но вече никой не го прави, защото е по-лесно, по-удобно, по-бързо, съхранява се цялата информация. Хората са започнали да го правят не защото някой ги е принудил, а защото са видели удобството. Мисля, че по същия начин трябва да се процедира и с електронните рецепти."
Той посочи, че е задължително лекарите, които работят със НЗОК да използват електронен подпис, но има някои медици, които не са "на ти" с електронните технологии и поради това паралелно би било по-добре да останат и хартиените рецепти. Освен това каза, че следващите стъпки са, че с навлизането на AI във всички сфери на нашия живот, в това число и в здравеопазването, медицината ще става все по-високотехнологична. Една от възможните посоки на развитие е да се събират данни отдалечено. Друга посока на развитие е диагностиката, като изкуственият интелект вероятно ще бъде по-добър от човека в това, да се постави точна диагноза в образни и лабораторни изследвания. Третата посока е роботизираната хирургия, която включително и в България намира все по-широко приложение.
Относно забраната за откриване на нови болници в страната д-р Кацаров каза:
"Това за мен е груба грешка в здравната политика. Забраната за разкриване на нови лечебни заведения и нови дейности е всъщност забрана за развитие. Развитието на която и да е сфера минава през създаването на нови субекти и внедряването на нови технологии."
Д-р Кацаров сподели, че качеството на медицинската помощ не е добро, като това не е субективна оценка, а е на база на медико-статистическите показатели. Ние в продължение на десетилетия имаме едни от най-лошите такива в ЕС по отношение на предотвратима смъртност, смъртност от лечими заболявания, детска смъртност, продължителност на живота, обща смъртност и т. н. Достъпът до медицинска помощ също до голяма степен е затруднен:
"Той е затруднен по две линии. Едната е чисто регионална - ние имаме огромни регионални диспропорции в предлагането на медицинска помощ, вкл. на първична, извънболнична медицинска помощ. Има цели райони, където има един единствен личен лекар на десетки километри, да не говорим за болница. Другата линия е много високото ниво на доплащане. Ние сме на едно от първите места в ЕС по доплащане от джоба за получаване на медицинска помощ. Почти половината от парите, които даваме са пари от джоба за доплащане. Това е друг тип ограничение на достъпа - хората, които нямат достатъчно пари са затруднени да отидат и те не получават такава помощ по икономически причини."
Според думите му по отношение на общественото здравеопазване също сме изключително слаби. Той даде за пример тютюнопушенето, което е забранено, но забраната не се спазва. Качеството на въздуха, храните и др. също са с лоши показатели.
"Ние имаме един генерален проблем на развитието на нашата държава. Ето, 20 години вече сме в ЕС, а ние продължаваме да сме най-бедните, най-малко да живеем, най-нещастните и т. н. Имаме генерален проблем с развитието си като държава и мисля, че оттам произтичат проблемите", коментира д-р Кацаров.
В деня на Световния ден на здравето, Центърът за защита правата в здравеопазването, заедно с Фондация "Жени и Александър Дърводелски" за втора поредна година обявява Конкурс за студенти по медицина за наградите на Фондация "Жени и Александър Дърводелски". Темата е "Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?" Всеки желаещ да участва в конкурса е поканен да напише и изпрати есе на тема "Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?". Освен есето, участникът трябва да представи попълнена информационна карта, кратка автобиография (формат Europass) и удостоверение, че е записан, като студент за учебната 2022-2023 година. Всички участници ще получат Грамота, а класираните на първите 5 места ще получат и парична награда в размер на 1000 лева. Наградите ще бъдат връчени на официална церемония в София на 2 юни 2024 г.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
В средата на седмицата коментаторите Елена Дариева и Светослав Живков разговаряха по темите: Управление във време на демокрация . Избори. "Референдумите не са лек за всякакъв случай. Но стават за "дъвка" на популисти." Особености на национални и местни допитвания – финансиране, изисквания за избирателите, провеждане. Социологическите проучвания..
В присъствието на журналисти днес бяха разяснени част от проблемите за бранша на автоинструкторите, обучаващи нови водачи на моторни превозни средства (МПС). По думите на председателя на "Българско обединение на шофьорите" Христо Радков , вината за неправоспособните шофьори на пътя пада върху обучаващите ги, когато изпитът пред..
Заради проточилия се основен ремонт на Театър София , актьорите от трупата му продължават да изнасят представления от своята програма на други столични сцени – във Военния театър, "Сълза и смях", " Théatro отсам канала", в Младежкия театър "Николай Бинев". Надеждите и очакванията и на състава на театъра, и на почитателите на Мелпомена, са..
Вдъхновена от шедьовъра на Луис Карол "Алиса в страната на чудесата“, режисьорът и хореограф Анна Пампулова създаде своя сценична интерпретация на любимата на много поколения книга. Премиерните дати на танцовия спектакъл на Балет "Арабеск" са на 21.02.2025 г. и 1.03.2025 г. в Националния музикален театър "Стефан Македонски". Музиката е на композитора..
Заложеното в проектобюджета не отговаря на исканията и очакванията от страна на КНСБ за ръст на възнагражденията в обществения сектор . Заложените 5% биха покрили само инфлацията. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Мишев , икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ. Той..
Фестивалът “Възможното образование“ се завръща с пълно издание от 2020 година насам, в Червената къща, а фокусът му е върху човеколюбивите образователни практики от България. За образованието, но не за невъзможните, а напълно обозрими, нови и съвсем възможни хоризонти, които се откриват пред него, е акцентът на разговора с Нели..
Нова наредба за здравословно хранене на учениците предлага за обществено обсъждане Министерството на здравеопазването. Сега действащата е от 2009 г. През 2018 г. специалистите са преработили Наредбата за физиологичните норми и това налага промени в други документи, свързани с храненето на деца в ясли, градини и в училищна възраст...