Вълнуващо е да пътуваш, но се получава амортизация на няколко години. Явих се на прослушване за Куала Лумпур, в 2005 започнах в Малайзийския оркестър - последното нещо, което може човек да си представи там. Идеята на "Петронас", които строят известните кули, е във фоайето между тях концертната зала да има свой оркестър. Благодарение на финансовата им помощ, имах 13 години, изпълнени с невероятни възможности. Трябваше ми да се аклиматизирам, сега в Япония обратно се аклиматизирам към 4 сезона.
Много бавно се влиза в един оркестър в Япония. Самото прослушване е отворено за всички желаещи. Няма селекция и процесът е много дълъг. На моето сме били 67 камдидати и за втория остават малко кандидати. Финалът е след две седмици свирене със самия оркестър, изпълняват се 3-4 различни програми, бяхме останали двама. Членовете имат месец и половина да гласуват. Оркестърът се подпомага от Yomiuri - собственици на най-издавания вестник в света и на най-известния бейзболен отбор.
За Токио нищо не е преувеличено. Едно разстояние от 40-60 км да отидеш на работа е най-нормалното. Животът е много по-различен от Европа, трудно е да се организира всекидневието, трябва да имаш стратегия за седмицата. Концертният живот е много интензивен, само в Токио има 7 симфонични оркестри, всеки има собствена публика, свързана с неговите традиции. Много е интересно, научаваш физиономиите на хората в залата, някои ходят на всички представления - един и същи човек, на едно и също място, всеки ден слуша "Танхойзер".
Концертът на 12 април го готвя като проект много отдавна - да се представи флейта, арфа и виола. Звукът на флейтата по времето на Бах е бил много по-мек (слушаме го). Преходът от Бах до Дебюси се получава много плавно с арфата. Хем има елемент на изненада, хем има голяма разлика в епохите. От Бах баща и син, през Рамо - връзка с шедьовъра на Дебюси, Соната за флейта, виола и арфа, написана първоначално за чембало."
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..