Сценаристът и писател Виктория Пенкова ни представя дебютния си роман "Йога, любов и други митове":
"Главната героиня е хибрид между Моника Белучи и Пенелопе Крус. От тази смешка тръгна книгата и идеята за корицата. Приликата с мен е напълно случайна.
Сигурен план да напишеш първия си роман е да знаеш какво пишеш. Базирах историята върху реално преживяване. Бях на йога-ретрийт. Използвах опита си и съчетах това с измислената любовна история, неангажиращите отношения.
Двете истории се преплитат, трябваше ми защо героинята се е запокитила на този ретрийт. Външното пътуване е съчетано с пътуване в себе си. Бленд между смешни и сериозни неща. Обикновено една творба на изкуството е многопластова, ние се развиваме заедно с нея.
Митовете идва от играта на думи с измисления остров, Митос и името на ритрийта "Митични жени". Целта на романа е да демаскира романтичните илюзии. Надеждата ми е в края на романа жените да открият една по-силна своя същност, да не се идентифицират само с успехите в любовен план.Героинята е изпълнена с противоречия - мисли едно, прави друго, поглежда се отстрани, не се понася, иска да се промени, много е сложно да бъдеш жена. Те могат да се разпознаят през смеха. Във всеки един период в живота си има накъде да съзряваме. Във всяка жена във всеки период живее едно малко момиче. Вътрешното ни дете във всяка една възраст пищи и плаче.
Книгата свършва на много висока нота - надявам се да напиша продължение, ще се радвам да имам и читатели мъже. Жените имат огромна нужда от самообич. Винаги трябва да тръгваме от себе си. Жените са фантазьорки - всички женски неща са съчетани в един образ, няма как всяка жена да не открие себе си. Не сме родени да живеем в драма."
Още за превъшлъщенията в древногръцки богини, митологичната атмосфера и разочарованията, на които се обръща внимание - в разговора.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..