"София има двойно по-голяма тежест на икономическата карта, спрямо населението си, което се обяснява с концентрацията на икономическа активност тук. Разбира се, структурата на местната икономика е ориентирана към услуги с висока добавена стойност. През 2022 г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции с натрупване в предприятията в столичната икономика достига близо 15 милиарда евро, което е повече от половината, спярмо всичките 29 млрд. за цялата страна. 66% от населението на столицата е в трудоспособна възраст, като това е ключов фактор за развитието на всяка икономика. 44% пък са с висше образование така, че не е изненада", посочи тя.
По думите й една добре развиваща се столица не пречи на всяка цена на останалите развиващи се райони в една държава, а напротив, тя би могла да бъде в помощ на по-малките центрове в страната.
"С колегите инвестиционни експерти и партньорите ни от бизнеса създадохме инвестиционни профили на градовете, процедури за обработване на инвеститори, картографирахме отговорните по райони структури отговарящи за обслужването им. Създадохме един готов продукт, който дадохме на Българската агенция за инвестиции (БАИ), където всъщност му беше мястото. Заради нестабилната политическа обстановка и смяната на четири директори на БАИ от 2020 година досега, няма развитие по темата", каза д-р Попова-Христова.
Тя отбеляза, че чуждестранният бизнес има определени изисквания и параметри, с които се съобразява - експерти, парцели и инфраструктура, затова предпочита да инвестира в София. Анализите сочат, че водещото място е заето от дигиталния сектор. Инструментите, които предоставят тези технологии дават възможност на хората, на кадрите, независимо от възрастта и образованието им да се преквалифицират и да се реализират по-успешно на пазара на труда.
Къде е лимитът на София да приютява сериозни икономически дейности?
"Като цяло се съобразяваме с приоритетните индустрии за града ни, които са присъщи за всяка столица в съвремието. IT технологии, био технологии, креативни индустрии, аутомотив сектор. Това е откъм лимит да кажем, разбира се отново не на всяка цена и не означава, че само това са индустриите, които биха могли да бъдат развивани в София. По отношение на размер и на растеж не би следвало да говорим за лимит, а по-скоро за качество на управление на растежа, за управление на кризи, на рискове, и на промени в растежа", сподели д-р Попова-Христова.
Проблемът, че София създава половината БВП, а населението й е едва 18% от това на страната го има и в други държави, заяви тя.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност