Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лицата на фантастиката

Снимка: Радио София

Интересни факти за научната фантастика и фантазията разказа Жоро Пенчев. Той е редактор на едно от най-големите онлайн списания за фантастика у нас. Къде се намираме днес между фантастиката и фантазията?

"Фантастиката има доста лица и ние я намираме навсякъде в света, в живота, в комуникацията помежду си. Тя има едно доста важно призвание - това да ни помага да въобразим по-добър свят, по-добро общество, освободени от това задължение, на така наречената "реалистичност", сподели той.

И добави, че фантастиката се явява в ролята на вдъхновител на участниците в технологичните революции. Най-смелите неща, най-радикалните преобръщания на социалния ред, които са се случвали са били нещо, което може да се нарече фантастично, отбеляза Пенчев.

"Фантазията и креативността е това, което наричаме "уникално човешко" и е това, което в последните две години продължава да ни успокоява. Ето, изкуственият интелект може супер много неща, но не може да фантазира", заяви той.

Какво кара човека да твори?

По думите на Пенчев на двата края на спектъра са духовният спектър, че имаме душа, както и материлистичният, че всичко е материално и нищо не се самозаражда. И ако приемем този подход, че това, което ние творим е през "сглобки" на това, което е стигнало до нас през живота ни, тогава изкуственият интелект не прави нещо по-различно.

"Той е видял много неща и си е сглобил нещо негово с шест пръста. Фундаментално това е същият тип процес, при който Нютон гледайки много неща да падат през живота си внезапно стига до някаква интерпретация на ситуацията. Ние нямаме отговор на този въпрос. Нашата перцепция не е инструментът, с който можем да стигнем до такъв отговор", каза Пенчев.

Може ли AI освен да се учи и да се отучва?

Според думите на Пенчев разликата е по-скоро в смисъла, който създателят потребява и присвоява на това, което прави. И дали интелект е същото като осъзнаване. С нарастването в последните 20 години на социалната роля на фантастиката, на нейните общности е хвърлен друг поглед.

"В България в края на 80-те години фантастиката е един от малкото литературни жанрове, които цензурата пуска почти без намеса. Тя се оказва някакъв вектор на дисидентството. Не само западната, но и руската фантастика. Братя Стругацки въпреки че са смятани до близки на режима, но те имат доста фина критика в творбите си. Източна Европа има особена роля в това нещо, около която се зараждат общности, фен-клубове, които съществуват в България и досега", сподели той.

В България през 90-те години е имало много голям бум на фантастика и издаване на такъв тип литература, който с времето е изтлял. Затова има нужда да се провеждат фестивали, посветени на този жанр. Всеки, който има интерес към тематиката може да посети трите събития, които ще се проведат през тази година. Фестивалът "Еврокон" цели да запознае европейските любители на фантастика с това, какво се случва в континента.

"Все още ми липсва българското творчество, особено в литературата. Надявам се да то да се развива още повече", заяви Пенчев.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Поли Кинова

Вдъхновението е навсякъде

Поли Кинова е дизайнер, носител на приза Златна игла, с дългогодишно отношение към Благотворителния бал на юристите: "Преди повече от 20 г. започнах да експериментирам с материи. Осъзнах, че модата изразява емоции и това е начинът да комуникирам със света. Работата на дизайнера е креативна, но има неизвестност и несигурност, които са част от..

публикувано на 01.12.24 в 10:35
адв. Христиан Митев

Когато имаме възможност да помогнем, трябва да го направим

Кои са наградените в 12-те Национални награди за правосъдие „Темида – цената на истината“? Каква е мисията на благотворителния бал на юристите тази година. Говорим за предизвикателствата пред юридическата гилдия в България. В първия час на Радиокафе разговаряме с адв. Христиан Митев – носител на приза "Адвокат в медиите": "Тази година имаше..

публикувано на 01.12.24 в 10:02
Нео Ренесанс

Нео Ренесанс в галерия „Райко Алексиев“

Юбилейна изложба на ректора на Националната художествена академия проф. Георги Янков със заглание „Нео Ренесанс“ може да бъде видяна в столичната галерия „Райко Алексиев“. Инсталации, плакати и нови произведения от художника са включени в експозицията. Повече за нея и за изкуството ще чуем от самия Георги Янков: "В изкуството времето е..

публикувано на 01.12.24 в 10:00
Захари Зограф

Историята оживява - Захари Зограф и тайнствената и явна Ралу Коциасоглу

Пренасяме се в света на Захарий Зограф - един от прочутите майстори иконописци от периода на Българското Възраждане. Личност, която полага основите на светското изобразително изкуство у нас. Прави го с безспорния си талант, проникновение, със смайващи изкусност и изразителност на образите.  Неговият характер и житейски събития обаче продължават да..

публикувано на 30.11.24 в 16:00

Софийски разкази - Стара София в спомени

Стара София в спомени от Златния фонд на БНР, записани от актьори. Както и записки на софиянци. Началото е с дошлата в столицата от Пазарджик г-жа Рада Киркович, след нея слушаме спомени на Христо Златарев. Разбира се, не пропускаме и тези на Михаил Тенев, Тодор Влайков, Иван Вазов и Елисавета Багряна.  Какво е мислел Дондуков за джамиите и какво е..

публикувано на 30.11.24 в 15:00
Анна-Мария и Никола Гюзелеви

Адресите на любовта - Анна-Мария и Никола Гюзелеви

Световният бас и дипломиран академичен художник се заглежда в Анна-Мария още когато е ученичка в балетното училище и танцува малки роли в операта. Но изчаква осем години да порасне, за да я покани на среща. Така започва любовната история между Никола Гюзелев и съпругата му. Не им достига по-малко от месец, за да отпразнуват 30-ата годишнина..

публикувано на 30.11.24 в 14:00
Радослава Карамихалева

Да оставим добри неща след нас

Колко често необвързаните българи излизат на реални срещи?  Проучване на българска мачмейкинг платформа, обхващащо над 5000 необвързани мъже и жени на възраст между 25 и 45 години, разкрива интересни, но и малко обезкуражаващи тенденции. Повече от Радослава Карамихалева, мачмейкър: "При нас срещите се случват на живо. Задаваме въпроси, от които..

публикувано на 30.11.24 в 11:05