Всеки 10-и работещ у нас е с месечен доход под линията на бедност.
За последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. (Например през 2022 г. в България има 9,7% работещи бедни, през 2013-а са били 7,2%.)
Това сочат данните от анализ на Икономическия и социалния съвет (ИСС).
По поръчение на председателя на 49-тото Народно събрание - Росен Желязков, единственият по рода си консултативен орган е изготвил Анализ на причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на така наречените „работещи бедни“. Придружен е с препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаване на това явление, отбеляза пред БНР-Радио София Зорница Русинова, председател на ИСС.
Документът е съгласуван с трите групи, включени в ИСС – работодатели, синдикати и граждански организации.
"Има готова рецепта с препоръки към изпълнителната и законодателната власт. Даваме конкретни съвети какво може да направи държавата за обучение и квалификация, за социалното включване, както и в областта на здравеопазването."
По думите на Русинова, големият процент работещи бедни са хора с ниско и средно образование. Често пъти в капана на бедността попадат и хора със зависим член в семейство и те са единствен източник на доход.
Нееднократно от ИСС са излизали със становища за оптимизиране таргетирането на социалното подпомагане, дори с предложение то да бъде кодифицирано в закон.
Зорница Русинова допълни, че броят на работещите бедни на територията на България понякога зависи от фактори като липсата или засилване на икономическа активност, както и от демографското състояние на дадени региони, сезонната заетост.
В столицата и по-големите градове работещите бедни са най-малко.
Повече са в областите Стара Загора, Ловеч, Ямбол, Търговище.
В сравнение с други страни в Европейския съюз, България изостава с обучението, квалификацията и усвояването на важни умения от възрастни.
"Най-сигурният начин човек да има по-високи доходи е през образователната система", подчерта Русинова. И обърна внимание, че решения за много от проблемите в този аспект могат да се намерят в социалния диалог.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...
Първата българска лига по електронни спортове или видеоигри се завръща със своя четвърти сезон – повече от основателя Иван Кинчев. Финалите на националната училищна е-спорт лига започват днес, след което ще станат ясни новите училищни е-спорт шампиони на България: "Това е моментът, който всички чакат - това е кулминацията, с 4 отбора, за тях е..