Резултатите от наскоро представено изследване за музикалните навици на българите, повдигнаха широка дискусия за съотношението на различните музикални стилове.
Повече за това как е провеждано то и каква е идеята, разказаха събеседниците в БНР-Радио София: Петя Точарова – изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) и Димитра Воева от "Тренд".
"Идеята идва от БАМП, защото за нас като асоциация и за нашите членове е много важно да знаем какви са предпочитанията на българското общество – като стилове, начини на слушане на музика, дори като различни вселени за общуване с музиката, което от своя страна е важно за нашите бизнес модели и решенията, които се взимат в звукозаписната индустрия", посочи Точарова.
Оказа се, че в годините не е правено подобно широкообхватно проучване, допълни тя.
"Съществуват отделни проучвания, но много по-частични или фокусирани към един конкретен въпрос, затова решихме, че можем да работим по едно такова проучване. Естествено след това неговите резултати ще бъдат на разположение на целия музикален сектор и на цялото общество, като всички звена от сектора ще могат да се възползват от тези резултати и да направят своите изводи и заключения относно приоритетите си", поясни още Точарова.
Освен най-коментираната тема - кой музикален стил българите слушат най-много, изследването е много важно и с това, че разглежда още много важни аспекти за начина, по който музиката присъства в живота ни – къде и как я слушаме, помага ли тя за доброто ни настроение.
"Заедно обсъждахме въпросите като взехме предвид и международни проучвания правени по темата. Надявам се да сме успели да откроим най-важните неща. Разбира се, фокусът на вниманието пада върху жанровете, но има и много любопитни неща, които показват картината на нагласите в момента и културата за потребление на музика изобщо“, подчерта Димитра Воева от "Тренд".
Трябва да кажем все пак, че музиката в България най-често достига до потребителите чрез радиото и телевизията, все още платформите отстъпват спрямо тези традиционни източници, отбеляза тя.
По думите на Воева, музикалните вкусове се възпитават и тук има роля всеки един от нас, ако искаме да се подобри картината, която имаме до момента.
Проучването е проведено в периода между 22 ноември и 9 декември 2023година, направени са общо 1010 интервюта, комбинирани са два метода - онлайн и лице в лице, сред респонденти на възраст между 16 и 64 години.
"Статистиката не означава, че по-възрастните хора не слушат музика, но за да имаме възможност да съпостави къде стои България, сме се ограничило до тази възрастова група - уточни Димитра Воева. - Близо 46% от участниците в проучването са посочили, че слушат музика ежедневно, мнозинството от тях се съгласяват, че тя въздейства на настроението им и ги кара да се чувстват по-добре.".
Още интересни аспекти, чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.
Статистическите резултати от посоченото проучване вижте тук.
Вяра Мацева e юрист, референт в Народното събрание, пътешественик и треньор. Заедно ще се разходим до приказна Болоня : "Бях в средата на януари, не е приятно да се пътува в Европа, но в Болоня е приятно. Един град, излязъл от приказките. Портиците са една от емблемите му. Всичките са различни, усещаш, че вървиш в коридор. Те се появяват още в..
Д-р Мариета Караджова ще ни разкаже повече за постурологията и училището по постурология: "Школата е по италианския модел, школата в Рим, където се обучихме. Тя е за хора с медицинско образование, които да оценят по стойката проблемите на човека. Това е надграждане. Няма ограничение във възрастта. Някои имат 1-2 специалности. Гледаме тялото като..
В поредицата портрети на колеги от Радио София сега е ред на Боян Бочев: "Спонтанно реших да се занимавам с радио. То винаги ми е било любов, фантазията ми беше буйна. На 19-20 благодарение на един музикален продуцент започнах в домашни условия с онлайн музикален проект. Направих повече от 300 предавания, след това от 2019 съм в Радио София. Радиото е..
Представяме един нов документален филм – "И стигнаха до края на света", разказващ за потомците на българи в Аржентина. Райна Манджукова от Агенцията за българите в чужбина разказва: "Ако имахме достатъчно средства можехме да правим за всяка българска общност в чужбина. АБЧ подкрепи реализацията на проекта след като две трети от работата бе свършена...
В " Историята оживява" говорим за хижа Камен дел и слушаме членове на Туристическо дружество "Камен дел", включително и как пеят: Петър Панков, член на ТД Камен дел: "За 18-и път правим и маратона до Черни връх. Още преди 1934 млади боянци са решили да направят туристическо дружество, те са и членове на читалището. Още при основаването решават, че..
Малките пет кьошета: Видни политици и хора на изкуството са сред първите му знатни жители. От Стефан Стамболов и д-р Кръстев до Екатерина Каравелова и Димчо Дебелянов. Къде е бил "тихият двор с белоцветните вишни"? Каква трагедия се разиграва там и още други подробности за съдбата на мястото, последователно пивница, впоследствие - разрушена - в..
Радиоразказ в четири действия за любимите жени на Ламбо В Адресите на любовта проследяваме малка част от сложния, но изпълнен с уважение към жените емоционален живот на незабравимия Стефан Данаилов, който беше не само популярен актьор, но и хубав, земен човек. В унисон с любимия му театър, разказът е в четири действия с музика..