Димитър Ненов като архитект в голяма изложба в Съюза на архитектите

По думите ѝ важно е да се разкрие и другата страна на композитора, а именно това, че освен музикално е оставил и богато архитектурно наследство. Изложбата ще даде възможност на широката публика да се запознае с някои от неговите много интересни реализирани проекти.

"В една своя автобиография той самият се определя като пианист, композитор, диригент, писател и архитект. Аз много се радвам, че тази книга на проф. д-р Юлиан Куюмджиев хвърля поглед именно върху този момент от неговия живот, когато едновременно съзрява и архитектът и композиторът в Дрезден в 20-те години. Това са седем години - от 1920 до 1927, през които той учи за архитект във Висшето техническо училище и същевременно посещава и консерваторията в Дрезден. Взема и частни уроци при именити композитори и пианисти. Това е един изключително богат и труден период в неговия живот. Той отива в Германия не случайно. Германия през 20-те години привлича страшно много български творци от всички области", каза проф. д-р Палиева.

Тя сподели, че Ненов е съчетавал много дейности през престоя си в Дрезден, но именно в тези години той се формира с първите си интересни музикални произведения. След завръщането му в България, неговата работа е не по-малко интензивна. Той е един от най-ярките пианисти и клавирни педагози, през чиито клас са минали много от нашите големи композитори и пианисти. Ненов става и първият музикален уредник в БНР.

"Той, както и други творци поемат и внасят в българското изкуство модерността. Той още в Германия е писал няколко атонални пиеси, които ги представя неизвестно защо не със своето име, а с обърнато - Вонен", сподели проф. д-р Палиева.

Според думите ѝ Ненов дълбоко цени българския фолклор и национални традиции, като съумява да ги вплете в своето творчество. Той създава клавирна школа, чиито традиции продължават и до днес.  

По темата се включи и проф. д-р Юлиан Куюмджиев, като разказа подробности за книгата. По думите му той е намерил архива в Техническия университет на Дрезден, където Ненов е учил. Документите са дигитализирани и носят важна информация за дрезденските години на композитора и архитекта. Ненов е живял много трудно през тези години, в оскъдица и затова се налага да работи и като кино пианист, както и в балетна трупа.

"Те съдържат извор на информация, който в съчетание с редица документи във фонда на БАН изгражда представата за този ранен, но много важен период на Димитър Ненов", сподели проф. д-р Куюмджиев. Той отбеляза, че в изложбата са включени негови проекти и скици от студентските му години, както и реализирани проекти в България.

"Има няколко интересни проекта на жп гари - Зверино, Кресна, Горни Дъбник, но най-вече на Сточна гара в Русе. Жилищни сгради, а разбира се и много интересната спирка на трамваите - "Вишнева" край Борисовата градина. И други негови проекти, които е успял в рамките на тези няколко години да осъществи", каза проф. д-р Куюмджиев.

По думите му архитектът до голяма степен се усеща и в композитора Димитър Ненов.

"От тези документи разбрах, че той през всичките седем години се е раздвоявал между архитектурата, която записва по желание на своите родители и музиката. Той учи доста прилежно, но е много трудно в определени моменти да си плаща таксите и съответно е трябвало да прекъсне", каза проф. д-р Куюмджиев.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.