Райна Кацарова е първата жена етномузиколог в България. Учен от световен мащаб, който изгражда с усмивка и усърдие системата на съвременната българска фолклористика. Освен неин запис от Златния фонд на БНР, слушаме и Гео Кукудов - музикант, краевед, изследовател на българския фолклор и родственик на Кацаровия род; проф. Венцислав Димов - доктор на науките, част от Института за изследване на изкуствата към БАН-сектор “Музика”, ръководител на отдел “Етномузикология”, автор на книгите за Райна Кацарова “Живите гласове: представяне на архивираното наследство на Райна Кацарова” и “С хоро и песен, с перо и слово: 120 години от рождението на Райна Кацарова”, както и професор във Факултета по журналистика и масова комуникация; Галин Георгиев - етнолог, изследовател и съпредседател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец”. Снимката е от архива на Гео Кукудов:
"Държавният ми изпит промени коренно живота ми. Професията ми даде това, което никоя друга не може да ми даде. Още от малка се бях научила да чета. От песните на майка ми научих много нови думи. Родопите беше мъчен терен, мъж не можеше да работи с помакините. У нас никой не беше работил научно върху народния танц." (Райна Кацарова)
"Тя е легенда, но и реалност. Можем да я наречем "майката на българската етномузикология. Проф. Стоин я учи на коректност, а тя ще опише безценните уроци, научени на терен. Тя е не просто записвач. В събираческия период имаме моментна снимка на фолклора на даден регион. Тя прозира силата на човешкия фактор. Не са важни само песните, а човекът зад тях. Носителят на традициите трябва да те приеме като част от себе си. За пръв път доказва колко е важно традицията да се хване в диахронията. На място тя открива и прекрасните песни на българските мюсюлмани. Записва турски и гагаузки песни, ромски музиканти. Записва и движенията на населението. Най-ранните теренни записи са от Вардарска Македония. Тя се сдобива със записващо устройство върху плоча." (проф.Димов)
"Берковица и Враца са местата, където започва да слуша народната песен, да ходи по седенки. Сред преподавателите ѝ в Консерваторията е и Стефан Македонски. Фолклорът ни обрисува характера на българина, защо е бил такъв. Песните са циклични. Тя успява да стане "виртуоз на разпита" според Николай Кауфман. Подавайки им репликите, тя започва да изтегля това, от което има нужда." (Гео Кукудов)
"Нейните архиви са безценни, съдържат богати данни за българите, които живеят в Украйна. Едната от бабите ѝ има връзка с Бесарабия. Стига до Болград, център на бесарабските българи, там има сливенска и ямболска махала. Винаги я е впечатлявал фолклора и езика на бесарабските българи. Там се пазят архаични елементи, но се обогатявала с културата на местата, където живеят." (Галин Георгиев)
Втората част продължава с гласовете на Райна Кацарова, Гео Кукудов и проф.Венцислав Димов. И не само.
Приносът на Райна Кацарова към опознаването на българския фолклор е трудно измерим. Дори в днешно време разполагаме с наглед невероятни примери от световната музикална сцена за това.
Само чуйте този откъс от предаването Othertone, част от музикалната платформа Apple Music. Водещи са Фарел Уилямс - мега съвременен композитор - продуцент, световен изпълнител и креативен гений и Скот Венър - музикалният куратор, избиращ песни за саундтрака на някои от любимите ни филми и сериали.
През лятото на 2022а година те разговаряха с Куинси Джоунс - вероятно най-значимият музикален продуцент за всички времена! Оставащ завинаги в историята със съвместната си работа с Майкъл Джексън, Франк Синатра, Рей Чарлз, Арета Франклин, Дизи Гилеспи и много, много други!
Предлагам ви да чуете в оригинал отговора на Куинси на въпроса какво слуша, докато си почива у дома?
Да, точно така! Великият Куинси Джоунс е изключително конкретен! Той обожава българската фолклорна музика. И обръща специално внимание на записите на Мистериите на българските гласове. С изумителния български състав, Куинси Джоунс се запознава в Швейцария по време на съвместен концерт с друга легенда Майлс Дейвис.
Когато чува самодейците от Мистериите, един от иноваторите в джаза възкликва удивен: “Кои по дяволите са тези хора?!”
За мен обаче най-впечатляващото от тази случка е сравнението на Куинси Джоунс - българската песен е Гласът на Бога! И той трябва да се слуша….
Една от мисиите на отдела за народна музика към Народния етнографски музей е и подкрепата на българите, останали извън пределите на страната. По едни или други причини такива са бесарабските и таврийските наши сънародници. За тях стана дума в първата част на разказа за Райна Кацарова в поредицата “Историята оживява”.
Благодарение на теренните изследвания на първата българска фолклористка, в наши дни са запазени значими звукови и визуални архивни масиви с традициите на нашенци, живеещи в Украйна и Молдова.
Този период ни се разкрива от Галин Георгиев - етнолог, изследовател и съпредседател на дружеството за връзки с бесарабските и таврийски българи “Родолюбец”
Благодарение на Златния фонд на Българското национално радио и колегите, които неуморно работят в него, чухме автентични записи на изпълнения от сцените на Националния събор за българско народно творчество в Копривщица.
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
„О(б)твързан“ – премиера в Театър Възраждане – Тери Фишър, режисьор на спектакъла и част от трупата на театъра: "Изключително умна комедия с много прости средства. За героя не е лесно, той е над нещата, колебанията му го спират. Предизвикателство е да не се плузгаш по повърхността. Опитали сме се да уцелим театралния език, съчетание на танц и текст,..
Покана за София дръм фест от Боян „Бонзи“ Георгиев – барабанист и организатор на фестивала: "Това е единственото ежегодно барабанно събитие. Барабанния ни уъркшоп се казва клиника - пет различни за един ден. Пръв ще е един 16-годишен бъдещ Дейв Уекъл. Всеки, който е бил на барабанна клиника знае, че се води разговор между свирещия и публиката,..
Развитие на креативността при децата и важността на безопасните играчки - говорим по темата с Жени Илиева, предприемач и създател на безопасни детски играчки: "Безопасна е играчка от безопасен материал, да е рециклируем и да не замърсява средата. Пластмасовите играчки са сред първите замърсители на околната среда. Играчката не е просто забавление,..
Цвета Балийска ни представя Фестивала на авторския театър: "Проведохме три дискусии с творци от полето - всеки творец го прави по свой начин и нямаме нужда от дефиниции що е това фестивал на авторски театър. Има разграничение между драматургичен и авторски театър. Разликата е в процеса на създаване - при авторския, процесът на създаване е по време на..