Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историята оживява - Райна Кацарова

Райна Кацарова е първата жена етномузиколог в България. Учен от световен мащаб, който изгражда с усмивка и усърдие системата на съвременната българска фолклористика. Освен неин запис от Златния фонд на БНР, слушаме и Гео Кукудов - музикант, краевед, изследовател на българския фолклор и родственик на Кацаровия род; проф. Венцислав Димов - доктор на науките, част от Института за изследване на изкуствата към БАН-сектор “Музика”, ръководител на отдел “Етномузикология”, автор на книгите за Райна Кацарова “Живите гласове: представяне на архивираното наследство на Райна Кацарова” и “С хоро и песен, с перо и слово: 120 години от рождението на Райна Кацарова”, както и професор във Факултета по журналистика и масова комуникация; Галин Георгиев - етнолог, изследовател и съпредседател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец”. Снимката е от архива на Гео Кукудов:

"Държавният ми изпит промени коренно живота ми. Професията ми даде това, което никоя друга не може да ми даде. Още от малка се бях научила да чета. От песните на майка ми научих много нови думи. Родопите беше мъчен терен, мъж не можеше да работи с помакините. У нас никой не беше работил научно върху народния танц." (Райна Кацарова) 

"Тя е легенда, но и реалност. Можем да я наречем "майката на българската етномузикология. Проф. Стоин я учи на коректност, а тя ще опише безценните уроци, научени на терен. Тя е не просто записвач. В събираческия период имаме моментна снимка на фолклора на даден регион. Тя прозира силата на човешкия фактор. Не са важни само песните, а човекът зад тях. Носителят на традициите трябва да те приеме като част от себе си. За пръв път доказва колко е важно традицията да се хване в диахронията. На място тя открива и прекрасните песни на българските мюсюлмани. Записва турски и гагаузки песни, ромски музиканти. Записва и движенията на населението. Най-ранните теренни записи са от Вардарска Македония. Тя се сдобива със записващо устройство върху плоча." (проф.Димов) 

"Берковица и Враца са местата, където започва да слуша народната песен, да ходи по седенки. Сред преподавателите ѝ в Консерваторията е и Стефан Македонски. Фолклорът ни обрисува характера на българина, защо е бил такъв. Песните са циклични. Тя успява да стане "виртуоз на разпита" според Николай Кауфман. Подавайки им репликите, тя започва да изтегля това, от което има нужда." (Гео Кукудов)

"Нейните архиви са безценни, съдържат богати данни за българите, които живеят в Украйна. Едната от бабите ѝ има връзка с Бесарабия. Стига до Болград, център на бесарабските българи, там има сливенска и ямболска махала. Винаги я е впечатлявал фолклора и езика на бесарабските българи. Там се пазят архаични елементи, но се обогатявала с културата на местата, където живеят." (Галин Георгиев) 

Втората част продължава с гласовете на Райна Кацарова, Гео Кукудов и проф.Венцислав Димов. И не само.

Приносът на Райна Кацарова към опознаването на българския фолклор е трудно измерим. Дори в днешно време разполагаме с наглед невероятни примери от световната музикална сцена за това.

Само чуйте този откъс от предаването Othertone, част от музикалната платформа Apple Music. Водещи са Фарел Уилямс - мега съвременен композитор - продуцент, световен изпълнител и креативен гений и Скот Венър - музикалният куратор, избиращ песни за саундтрака на някои от любимите ни филми и сериали.

През лятото на 2022а година те разговаряха с Куинси Джоунс - вероятно най-значимият музикален продуцент за всички времена! Оставащ завинаги в историята със съвместната си работа с Майкъл Джексън, Франк Синатра, Рей Чарлз, Арета Франклин, Дизи Гилеспи и много, много други!

Предлагам ви да чуете в оригинал отговора на Куинси на въпроса какво слуша, докато си почива у дома?

Да, точно така! Великият Куинси Джоунс е изключително конкретен! Той обожава българската фолклорна музика. И обръща специално внимание на записите на Мистериите на българските гласове. С изумителния български състав, Куинси Джоунс се запознава в Швейцария по време на съвместен концерт с друга легенда Майлс Дейвис. 

Когато чува самодейците от Мистериите, един от иноваторите в джаза възкликва удивен: “Кои по дяволите са тези хора?!”

За мен обаче най-впечатляващото от тази случка е сравнението на Куинси Джоунс - българската песен е Гласът на Бога! И той трябва да се слуша….

Една от мисиите на отдела за народна музика към Народния етнографски музей е и подкрепата на българите, останали извън пределите на страната. По едни или други причини такива са бесарабските и таврийските наши сънародници. За тях стана дума в първата част на разказа за Райна Кацарова в поредицата “Историята оживява”.

Благодарение на теренните изследвания на първата българска фолклористка, в наши дни са запазени значими звукови и визуални архивни масиви с традициите на нашенци, живеещи в Украйна и Молдова.

Този период ни се разкрива от Галин Георгиев - етнолог, изследовател и съпредседател на дружеството за връзки с бесарабските и таврийски българи “Родолюбец”

Благодарение на Златния фонд на Българското национално радио и колегите, които неуморно работят в него, чухме автентични записи на изпълнения от сцените на Националния събор за българско народно творчество в Копривщица. 






По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36

За поезията като терапия

Книгата със съвременна поезия “Билет за никъде другаде” на Нели Станева е избрана в дългия списък за наградите “Перото”. “Това е важна награда. Има си традиция. Като цяло обаче аз съм имунизирана срещу тези надпревари, макар че участвам с удоволствие в тях. Те са като тренировка за егото и това, което е след егото на автора”, коментира Нели Станева..

публикувано на 27.09.24 в 17:50