"Медея" на Луиджи Керубини за първи път в Софийската опера и балет

На 23, 24 и 25 февруари за първи път на сцената на Софийската опера и балет ще се играе операта "Медея" от италианския композитор Луиджи Керубини. 

"Медея" е трагична опера в три действия, композирана от Керубини с френско либрето от Франсоа-Беноа Хофман. За първи път операта е изпълнена на 13 март 1797 г. на сцената на театър "Фейдо" в Париж. 

Керубини е известен със своите опери, симфонии, религиозни музикални произведения и други композиции. Работил е главно във Франция и е считан за един от най-важните композитори на своето време. Съвременниците му са го определяли като майстор на оперния жанр, а неговите творби често са сравнявани с тези на други големи композитори като Моцарт и Бетовен.

На българска сцена операта "Медея" ще бъде изпълнена под диригентството на италианския композитор Франческо Роза. Той добре познава музикантите от Софийската опера, тъй като от 2008 г. е гост-диригент. Под неговата палка у нас се изпълняват опери от Росини, Лео Делиб, Пучини и Верди. Но за първи път маестро Роза работи по операта "Медея".

При изпълнението на музикалната композиция Франческо Роза не използва голям оркестър. В "Медея" няма да чуете нито тромпети, нито ударни инструменти. Основният звук идва от струнните музикални инструменти.

Подобно мнение споделя и режисьорът на "Медея" – Марко Гандини. Гандини е един от най-емблематичните съвременни режисьор – ученик е на италианския оперен и кино режисьор Франко Дзефирели. Режисира продукции на сцените Талин, Палермо, Женева, Будапеща, Токио, Милано, той е също преподавател и артистичен директор. Работил е с много оперни певци, но забелязва, че не винаги вокалността им е съпроводена от добро сценично присъствие. 

За разлика от диригента Франческо Роза режисьорът Марко Гандини за първи път е в България.

Декорът на сцената са дело на италианския сценограф - Андреа Токио.

В първо действие на сцената са разположени пространствено-специфични предмети, които се свързват с образа на Глауче. Второ и трето действие заедно имат съвсем различна атмосфера на осветеност и друга организация на пространството. 

Въпреки че Луиджи Керубини е създал някои от най-значимите италиански опери на времето си, като "Медея" и "Лес Деак", след смъртта му интересът към неговата музика отслабва. Оперите му са се считали за сложни и тежки за изпълнение. 

През 1953 година на сцената на "Ла Скала" в Милано, под диригентството на Тулио Серафин, знаменитата оперна певица от гръцки произход Мария Калас възражда операта на Керубини след интерпретацията ѝ на образа на Медея. 

На сцената на Софийската опера в образа на Медея ще се превъплътят Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар

Любимият на Медея - Язон ще бъде пресъздаден от Даниел Острецов и Даниел Дамянов, а в образа на царя на Коринт Креон ще се превъплътят Петър Найденов и Стефан Димитров.

Един от важните образи в оперната интрига е Нерис, вярната придружителка на Медея, която ще представят Виолета Радомирска и Цвета Сарамбелиева.

Ролята на нежната Глауче, която трябва да се омъжи за Язон, но става жертва на отмъщението на Медея, е поверена на Станислава Момекова и Диана Василева. Сценичните костюми на солистите ще пристигнат директно от ателиетата на модният дизайнер Марио Диче в Италия.

Репортаж на Виктория Петрова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

Интервюто на Георги Марков с Лилия Кехайова в предаването ''Нещо повече'' можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Софийската опера и балет