През последните години идеята за безусловен базов доход става все по-актуална, въпреки че съществува от началото на ХХ век. С бързото развитите на технологиите и на изкуствения интелект, темата отново излиза на дневен ред. В няколко европейски държави - Швейцария, Финландия, Германия и Австрия се правят опити за реализацията й.
Все още няма публични данни за измерените ефекти и ползи от въвеждането на универсален базов доход за човека и обществото. Остава и въпросът откъде ще бъдат осигурени средства за нея у нас.
Към момента работещите българи са около 3 млн. души. Около 600 000 души в активна възраст са без работа или работят в черния сектор, сочат изчисленията на КТ "Подкрепа". Официалната статистика показва, че безработните у нас са около 130 хил. души или 3,5%.
Около 600 млн. лева на месец или 7,2 млрд. лв. годишно ще са необходими, за да бъдат включени 600 000 души в програма за базов доход от 1 000 лева на месец, обясни пред Радио София Атанас Кацарчев - главен икономист на КТ "Подкрепа", откъдето са изготвили анализ по темата.
„Идеята е през държавна програма да се извършва периодично плащане, което да замества заплата или обезщетение за безработица и да се предоставя на всички, без те да работят“, каза Кацарчев.
По думите му, ако се предоставят по 1500 лева месечно на човек, държавата трябва да отдели над 10 милиарда лева годишно.
„Което означава рязко нарастване на цялата данъчно осигурителна тежест върху работещите. Не е ясно откъде ще дойдат тези пари, а и не вярвам, че обществото ще го приеме под каквато и да е форма“ уточни икономистът.
Според него е възможно не държавата, а големите корпорации да поемат плащанията.
„Ние просто алармираме, че трябва да започне да се мисли, но мисленето не включва това да откажеш да приемеш действителността и накъде върви света, по-скоро да приемеш накъде върви света и да търсиш решение“, каза Атанас Кацарчев.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Повече от месец на територията на Европейския съюз са в сила нови правила, свързани с изкуствения интелект. Причината – прилагането на вече приетия законодателен акт за ИИ, който поставя на първо място правата на европейските граждани. Извън фокуса остава ефекта, който се постига върху фирмите и по конкретно софтуерните компании. Пред Радио..
Политическите партии все повече се откъсват от действителността. Така обобщи пред Радио София събитията от изминалата седмица политологът и преподавател в НБУ Георги Проданов. „Имам предвид концентрирането върху не толкова политика, а математика, ако щете – колко депутати са необходими, за да мине едно правителство на малцинството, колко..
Разходите на Националния осигурителен институт за болнични се увеличават с малко над 30%, съобщиха от Института. Причината е нарастване с 15 на сто на броя на боледувалите, както и увеличаване на доходите на осигурените. През първото тримесечие на тази година изплатените суми по болнични листове нарастват с близо 70 млн. лева спрямо същия..
Етиен Янев е дигитален маркетолог с над 12-годишен опит, включващ работа със стартъпи и B2B компании. Преподава в основната програма на Softuni Digital, както и в най-големия студентски кампус за предприемачество в света - RANEPA International. Автор е на обучителната Facebook общност - Дигитален маркетинг за предприемачи. Част е и от Асоциацията..
Книга с особено подходящо заглавие за обществено-политическата действителност, макар и по предмета си на изследване да е рязко отдалечена от нея, вече може да бъде намерена на книжния пазар. Сборникът "Вслушвания" на писателя, литературен критик и журналист Митко Новков съдържа няколко културологични и литературоведски есета продукт на..
Наталия Йорданова (1991) е интердисциплинарна визуална художничка, родена в София и базирана в Амстердам. Като част от постоянно развиващото се търсене на възможни светове и широкото използване на спекулация, артистичната практика на Наталия е проекция за бъдещето, субективен синтез и материално предложение за това, което определя настоящия..
Ясно
Разкъсана облачност