Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Три нови акцента към портрета на Левски в последната книга на проф. Ивайло Христов

Не е случайно, че Левски е върха на българския национален пантеон, смята проф. Христов

Проф. Ивайло Христов се е изкушил да пише за Васил Левски не за пръв път. През 2017 г. е издал "Публичният образ на Васил Левски", а преди това „Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски“ (2010, 2012).

Около датата, на която отбелязахме годишнината от гибелта на Апостола на свободата, той представи новата си книга "Васил Левски-драмата на избора".

В нея се съдържат интересни факти не само за дейността на Левски, но и за загадъчната му личност. Хвърля повече светлина върху неговия характер и душевност и затвърждава убеждението, че освен с историята, която създава, Васил Левски е интересен и с вътрешната си драма. Драмата на човека, надраснал своите съвременници.

"Можем да си обясним защо точно Левски избран да бъде на върха на българския национален пантеон, а не някой друг. Има неизяснени места в неговата биография, но като личност то е безспорен, докато за никой друг наш революционер това нещо не важи", коментира пред БНР-Радио София авторът.

По думите му трудността да се пише за Левски произтича от факта, че за него има много литература. Като фактология към биографията няма какво да се прибави. Трябва да се търсят други гледни точки, друг ракурс към тази тема.

"Книгата обобщава някои виждания до този момент, но има три нови неща – допълни проф. Христов. – Това е въпросът за опозицията срещу Левски, която постепенно прераства в заговор и която практически води до неговата гибел. Другият акцент в тази книга е за финансирането на вътрешната революционна организация, защото това е един голям проблем. Спрял съм се и на полемиките за гроба на Васил Левски, за отношението му към църквата, трябва ли да бъде канонизиран за светец.“

По думите на изследователя идеалът на Апостола за чиста и свята република, за държава на правото – това е идеалът на 14-вековно съществуване на българската държава. Това е една от най-напредничавите идеи на либерализма в Европа през втората половина на 19. век и които далеч надхвърлят контекста на българското Възраждане.

"Когато председателят на съда го пита "Какво правихте, каква беше вашата мисия",  Левски казва: "Задачата ми беше да нося упование на българите". Това упование той и до ден днешен го носим в нашите сърца, в нашите души", изтъкна още проф. Ивайло Христов.

Чуйте разговора на Гергана Пейкова.

  • Ивайло Христов завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. От 2011 г. е доцент по „История на журналистиката“ и „Народопсихология“ в УНСС, а от 2018 г. е професор. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България. Сред основните му научни трудове са: „Леда Милева. Литературна анкета“ (2001, 2007); „Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски“ (2010, 2012); „Българинът в глобалния свят“ (2011); „Душевност и национална съдба“ (2014); „Българският национален характер (19-20 век, „Основи на българската народопсихология“(2016). “Публичният образ на Васил Левски.“ (2017) и други.

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
С кмета Галя Захариева

С любов не само на 4 лапи

Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..

публикувано на 29.09.24 в 12:24

Софийски разкази - Градски митове и легенди

Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:

публикувано на 29.09.24 в 10:35

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03