Това са трите акцента в становището, изпратено от Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) до министъра на образованието проф. Галин Цоков във връзка с определянето на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации.
"Проблемите са назрели, трупат се по-бързо, отколкото се решават, ще организираме национална кръгла маса – коментира пред БНР-Радио София Васил Велев, председател на УС на АИК – В недалечното минало висшето образование беше начин да се отложи безработицата, но отдавна не е така. Днес има остър недостиг на човешки ресурси. Всеки кадър и всяка позиция са важни. Най-голям дефицит има в промишлеността и в строителството."
По думите му, има сфери, в които 75% от висшистите се реализират на позиции, където дипломата и 4-5 години учене се оказват излишни.
Снимка: bica-bg.org
Има два пазара – на желанията от страна на младите хора, и реалния пазар на труда. И отпадането на таксите в университетите допълнително ще отдалечи тези пазари един от друг.
Напливът към специалности се определя от това, къде се следва лесно, а не къде има глад на специалисти. Дори и да е ясно, че след завършване ще се вземат добри пари, младите не искат да обучението изисква повече труд и усилия.
"Дългото детство, продължило до 22-23 години се плаща и от данъкоплатците. Това са изгубени години за хората, които учат нещо, което няма да им трябва", допълни Велев.
Той обясни, защо принципът "Парите следват студента (ученика)", дори и да изглежда разумен, води до дисбаланс и деформации в образователното система, води до влошаване на качеството на обучение, до слаби резултати по PISA.
Чуйте още по темата в разговора на Антония Каменичка.
Над 14 000 души завършиха обучения по дигитални умения от началото на 2024 г. до момента и получиха сертификати от Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи (ЦРЧРРИ). Курсовете се провеждат по проект на Министерството на труда и социалната политика, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост...
За поредна година в България започва инициативата "Юли без пластмаса" като част от глобалното движение Plastic Free July . Целта е хората да бъдат насърчени да ограничат употребата на пластмасови продукти за еднократна употреба . " Пластмасата е гениално изобретение. Спасила е животи в медицината – коментира пред БНР-Радио..
От началото на 2024 г. влезе в сила актуализация на Наредбата за енергийна ефективност, според която всички нови сгради трябва да са почти нулево ефективни . Оказва се, че повечето сгради, строени през последните 10-20 г. не отговарят на заложените стандарти, да не говорим за по-старото строителство. Това коментира пред БНР-Радио София..
В първия ден от юли "Грийнпийс" – България публикува доклад, създаден заедно с учените от Института по океанология в БАН, който подчертава критичната нужда от създаването на строго защитени морски зони в Черно море с цел опазването на живота в него. По темата пред БНР-Радио София говори Меглена Антонова, офис директор на българския филиал на..
Проведен предварителен оглед на конструкцията на надлеза при пътния възел на бул. „България“ и Софийски околовръстен път, посока от бул. „Братя Бъкстон“ към кв. „Бояна“, налага промяна в движението, съобщиха от Центъра за градска мобилност. От днес (1 юли 2024 г.) до 31.07.2024 г. включително, се забранява влизането на пътни превозни средства,..
Как се подготвя Любо Киров за своя нов музикален период? "Емоцията покрай издаването на албума "Ново сърце" наистина е голяма, защото всеки артист се вълнува. Докъде трябва да се вълнуваш от от обратната връзка и докъде трябва да отстояваш себе си като артист", сподели Киров пред БНР-Радио София. "Колко се угажда на публиката и колко..
До средата на месец юли, желаещите да научат подробности за Кокалянски Урвич, могат да участват намясто в безплатни беседи за историята и археологията на обекта. В средата на миналия месец стартираха редовните археологически разкопки на Средновековния укрепен център Кокалянски Урвич, който се намира в непосредствена близост до София. Тази година..