България е предприела мерки за излизане от "сивия списък" на FATF

"Стратегически недостатъци в режимите за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово поразяване" са налице при тези държави, но те "работят активно" с Работната група за отстраняването им, се казва в документа.

Това, че България е в „сивия списък“ не означава непременно, че има финансиране на тероризъм у нас или пране на пари, каза пред Радио София Захари Янков, който е правен консултант в Българския център за нестопанско право.

„Но това означава, че държавата има дефицит в някои направления, например в събиране на данни за различните сектори, например в политиката си, която води за превенция на финансирането на тероризъм и прането на пари, в разбирането си за рисковете по отношение на тези два негативни феномена. Включването в „сивия списък“ е съпътствано от един доклад от малко по-рано през годината, в който по-подробно се описват забележките към българската държава и политиката ни“, коментира Захари Янков.

FATF работи със страните от „сивия списък“ по прогреса им при решаването на тези проблемите и „призовава тези юрисдикции бързо да изпълняват плановете си за действие в уречените срокове“.

Темата засяга не само икономиката ни, но и всички нас, добави Янков.

„Не се отнася само до държавата, не се отнася само до финансовия сектор. Финансовият сектор има ключова роля в защитата за превенция, естествено, но засяга и адвокатурата много сериозно, засяга и всеки един от нас“, уточни правният консултант в Българския център за нестопанско право.

По думите му, държавата много внимателно трябва да изследва кои са рисковите сектори. Той добави, че през януари вече има отговор от страната ни по част от изискванията на FATF.

Включването на България в „сивия списък“ на FATF ще бъде проблем пред страната ни за по нататъшната ни европейска интеграция, коментира Никола Янков, който е бивш заместник-министър на икономиката и транспорта. Той е старши сътрудник към Центъра за изследване на демокрацията, където се занимава с въпросите за противодействието на изпирането на пари и антикорупционните реформи във финансовата сфера.

Според него това ще засегне и влизането ни в еврозоната.

„Тази тема е свързана еднозначно и много тясно с корупцията. Когато получавате пари от корупция, вие трябва да ги „изперете“, за да ги ползвате. Ако няма пране на пари, няма да има и корупция в България. Факт е, че системата за контрол, която е част от имунната система на обществото, на филтриране на мръсните пари – не работи. Ако работеше добре, нямаше да се говори толкова за корупция, т.е. закон има, частният сектор го спазва“, каза Янков.

По думите му, FATF не казват, че в България се перат пари, а по-скоро, че държавата не се интересува да контролира процеса, затова страната ни попада в „сивия списък“.

„Когато България е с такъв етикет и меко казано е неблагонадеждна, в която потенциално се извършват финансови престъпления, пране на пари и има липса на контрол, това автоматично прави българските банки и други финансово регулирани компании, нежелани партньори в чужбина“, каза Никола Янков.

По думите му, перспективите за интеграция на държавата в световната финансова система намаляват драстично.

България е поела политически ангажимент на високо ниво да работи с FATF и MONEYVAL за укрепване на ефективността на борбата с прането на пари и финансирането на тероризъм.

Още преди официалното включване на България в „сивия списък“ на FATF през октомври месец 2023 г, държавата предприема конкретни мерки.

Народното събрание прие изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и други нормативни актове, обнародвани с бр. 84 ДВ от 06.10.2023 г., които адресират технически пропуски, идентифицирани от FATF като стратегически и включени в техния План за действие за България, в частност по Препоръки 6, 10 и 24 на FATF. Тези изменения не бяха взети предвид от FATF при приемането на Плана за действие поради процедурни причини.

В решаването на установените проблеми, има налични конкретни действия.

От ДАНС отговориха за БНР, че по предложение на председателя на ДАНС с ПМС 101 от 14 юли 2023 г. е създаден Съвет на високо ниво за координация и сътрудничество в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, който включва в своя мандат и мониторинг, и контрол върху изпълнението на мерките и действията, произтичащи от препоръките, дадени от Комитета MONEYVAL и FATF. Председател на Съвета е министър- председателят на Република България.

Освен това в стратегията за излизане от „сивия списък“ на FATF е създадена Постоянно действаща работна група ръководена от ДАНС по чл. 96 от ЗМИП, която изготви проект на Национална стратегия за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в Република България за периода 2023-2027 година, която е одобрена от Министерския съвет. В това отношение стратегията ще се реализира паралелно със заложените действия в Плана за действия на FATF.

В този план се съдържат конкретни мерки за изпълнение на заложените в стратегията приоритети, а част от тях са мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане. Като последните са свързани с приемане на съответните законодателни промени.

Междуведомствената работна група изготвя проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗИД на ЗМИП), който беше приет от Народното събрание на 29.09.2023 г. Така с направените изменения са изпълнени голяма част от препоръките за техническо съответствие, направени в доклада на Комитета Moneyval.

Със заповед на министъра на финансите е изготвен проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата по чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари, касаеща доставчиците на услуги, свързани с виртуални активи.

Със заповед на министъра на правосъдието, е изготвен проект на Наредба по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Със заповед на министър-председателя и ръководена от ДАНС, е изготвен проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Предвидените в Плана за действие мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане, са свързани с приемане на посочените в тях нормативни промени.

Със Заповед № ЛС-13-153 от 09. 11. 2023 г. на министъра на правосъдието е сформирана междуведомствена работна група, която в срок до 30 април 2024 г. да подготви законодателни изменения в Наказателно-процесуалния кодекс  и Наказателния кодекс. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е публикуван на портала за обществени консултации със срок за провеждане до 14.02.2024 г.

МВнР е разработило концепция за изготвяне на комуникационно-информационен механизъм за информираност на обществеността. Информацията е публикувана вече на интернет страницата на МВнР.

Относно излизането на България от „сивия списък“ на FATF, е зададена времевата рамка в Плана за България на FATF, но тя не може да бъде фиксирана. За излизане от списъка е необходимо да се изпълнят всички действия в плана, след което да се осъществи посещение на място за потвърждаване на постигнатия напредък, отговориха от ДАНС за БНР.

Междувременно Работната група, организира и извършва действия във връзка с докладването на напредъка и последващите процедури по наблюдение на Република България от FATF.

От самото публично изявление на FATF е видно, че областите, в които остава да се демонстрира напредък, са значително по-малко. Въпреки, че докладът на FATF за напредъка на България (който не е публичен) признава значителния прогрес, постигнат от България в рамките на една година за адресиране на слабости, датиращи от периода 2014 г. – септември 2021 г., в същият се заключава, че са налице някои оставащи стратегически слабости, за адресирането на които е изготвен План за действие.

От ДАНС добавят, че държавата работи на няколко нива включително и с бизнеса, като представители на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС са провели редица срещи с представители на банки, финансови институции, нефинансови бизнеси, както и с Нотариалната камара на Република България. На срещите се обсъждат ефектите от т.нар. „сив списък“ от FATF, както и новите изменения в превантивното законодателство срещу изпирането на пари.

Представители на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС провеждат самостоятелно и участват в съвместни обучения на представителите на бизнеса, насочени към разясняване начина на правилно прилагане на мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма. В допълнение на организираните срещи на интернет страницата на ДАНС в раздел „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм“ са публикувани насоки и указания, предназначени за различни сектори на бизнеса.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.