Не става въпрос за прословутия филм на Стивън Спилбърг, а за истински списък, един от документите, свързани с оръжейна фабрика в Полша, използван за спасяването на повече от 1200 евреи по време на Холокоста.
От направена експертиза е доказано, че е един от оригиналните списъци на Шиндлер.
Продавачът, частен колекционер, представя историческия документ за продажба с първоначална цена от 1,8 милиона долара, се съобщава в сайтовете, които обслужват евентуалните купувачи. Документът е бил обявяван за продажба няколко пъти в миналото на цена от 2 до 2,5 милиона долара, но реална сделка не е била извършена.
Частният колекционер пуска документа за продажба чрез търговска компания като се надява, че намаляването на цената ще помогне за постигане на сделка.
За документа питаме Даниел Коен, музеен работник от втория по големина мемориална център в Израел, свързан с Холокоста – в кибуца Лохамей а Гетаот, където след края на Втората световна война са се приютили освободените от концлагерите на смъртта евреи, оказали се бездомни и ограбени в Европа, защото чужди хора са се заселили в домовете им, от които са били депортирани.
Заради филма на Стивън Спилбърг наричат документа Списъкът на Оскар Шиндлер, обясни Даниел Коен:
"Безспорно, използвайки влиянието си, партийните си връзки и обсипвайки с подкупи началствата, националсоциалистът и бонвиван Шиндлер е успял да наеме стотици евреи във фабриките си. Това ги е защитило от депортация в лагерите на смъртта. Не казвам, че са живели добре, но са останали живи. Според доклада на колекционера, който е закупил списъка от самия му създател Исак Стърн (счетоводител и дясна ръка на Оскар Шиндлер), подобни документи са били изготвяни всеки месец. Те са били подписвани и давани за одобрение от немските власти лично от Шиндлер. Два от тях се намират в Израел – в института за изучаване на Холокоста Яд Вашем и в Йерусалим (Еврейския архив).
Предлаганият на аукциона е оригинален списък от 18 април 1945 г., и включва 801 имена. От тях 299 са на жени и 38 на деца. Дълъг е 14 страници. Други списъци, подписани от Шиндлер, има в Музея на Холокоста във Вашингтон.
Не зная дали няма и другаде по света ,музей да е успал да купи такъв документ. Ние със сигурност го нямаме. Бихме искали да притежаваме, но е много скъпо да го купим. Надяваме се държавата да е заинтересувана и посредством анонимен купувач да се опита да се сдобие с още един оригинал. Знам, че така са постъпили когато е трябвало да купят части от Кумранските ръкописи. Ако Израел се намеси директно, това само би вдигнало цената.
Приемам, че ролята на Шиндлер по време на Втора световна война е нееднозначна. От една страна, за да попадне евреин в неговия списък е означавало да даде, често пъти, разорителен подкуп. По-страшното е за тези които не се имали пари или бижута, та дори златото от коронките от зъбите им не е достигало, за да се откупят по този начин и са били депортирани към лагерите на смъртта. Тук искам да дам пример с България , която е спасили всички евреи от старите си територии (мъже и жени, млади и стари, старци и деца), без да е необходимо те да се откупуват директно."
По думите на Коен, самият Шиндлер не е имал талант на промишленик. Неслучайно, бягайки след войната в Латинска Америка, там живее в бедност. Дори бившите му работници са го подпомагали финансово. Фабриката се е ръководила от евреи. Те са се грижили, доколкото е било възможно, и за социалните нужди на работниците. Но бидейки авантюрист, Шиндлер рискува и създава (за собствени супер печалби), място където макар и шепа евреи, са успели да се спасят, а в Библията пише, че да се спаси един човешки живот, означава да се спаси цяла вселена.
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
На 30 юни 2024 г. (неделя) от 19:30 в "Нов театър“ – НДК, ще се изиграе последното представление за сезона на спектакъла "Архангел Михаил" по текстове на Георги Марков. Това е единствената българска пиеса, печелила първа награда за драматургия на театралния фестивал в Единбург (1974). Тя не е била представяна пред българска публика повече от 30..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...