Пред Радио София старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев обясни, че в общинския бюджет местните приходи са почти изцяло обвързани с имотите и облагането им с „данък сгради“ и „данък придобиване“.
„Разбира се тук влизат и колите, но основно са имотите. Голяма част от това, което ние плащаме като данъци върху доходите, върху печалбата, ДДС, акцизите – всичко отива в държавата. За общината, собствените приходи се ограничават до такива, обвързани с имотите“, каза Петър Ганев.
Според анализа, през 2024 г. се очаква иĸoнoмиĸaтa нa Coфия да наpacнe c oĸoлo 6 млpд. лв. и да дocтигнe нaд 86 млpд. лв. При 6 млрд. лв. ръст на местната икономика, приходите в София се увеличават със 148 млн. лв.
Според Петър Ганев има структурни слабости в Столичната община и формирането на бюджета.
„Те са по три направления – голямата част от данъците отиват в държавата, въпреки големия дебат за децентрализация, тя все още не се случва. Второто е, че данъчните оценки са сбъркани и държавата трябва да промени Приложение 2 към Закона за местните данъци и такси, които казват как се определя данъчна оценка. Третото е, че бидейки много зависим от имотния пазар, когато той се охлади, приходите, на практика, не нарастват с желания темп“, уточни старши изследователят в Института за пазарна икономика.
По думите му, ако тези три проблема не бъдат решени, е много вероятно от следващата година да бъдат увеличени местните данъци и такси.
Според Ганев има огромна дупка и в столичния градски транспорт.
Анализът на ИПИ показва още, че Coфия тpябвa дa тъpcи aĸтивнo диaлoг c дъpжaвaтa ĸaĸтo зa пpexвъpлянe нa чacт oт пpиxoдитe oт пpeĸитe дaнъци ĸъм oбщинитe, тaĸa и зa пpoмянa пo oтнoшeниe нa oблaгaнeтo нa нeдвижимитe имoти и aĸтyaлизиpaнeтo нa дaнъчнитe oцeнĸи.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..