Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българското радио – 89 години в служба на обществото

Какви бяха първите десетилетия – от начинанията на ентусиастите до преките предавания

Снимка: БНР-Архивен фонд

На 25 януари 1935 година, с указ на Негово Величество Цар Борис III официално е създадено Българското национално радио. Нормативният акт стъпва на наредба, предварително изготвена от Министерския съвет на Царство България. 

С царски указ радиоразпръскването в България става държавна собственост. А регионалните радиостанции в градовете София, Варна и Стара Загора оформят държавното радио и стават първите програми в неговия обхват. 

За началник на радиоразпръскването в България и за ръководител на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник).

Каква обаче е предисторията?

За да стане Радиото държавно, редица ентусиасти са положили значими знания, професионализъм и труд. Благодарение на техните частни и родолюбиви инициативи на 30 март 1930 г. в София се основава Родно Радио - предшественикът на Българското национално радио. Мястото е сградата на Българско инженерно-архитектурно дружество, с адрес ул. "Раковски" 108.

Именна в салона на това дружество се полагат основите на първия съюз на радиолюбителите в България. В тяхното число влизат ентусиазирани инженери и видни общественици. Те се обединяват около световната тенденция, че "Радиотехниката носи със себе си новата ера за материално и духовно развитие на човечеството!". 

Сред основателите на Български съюз "Родно радио" са проф. Асен Златаров, политика и журналист Димо Казасов, инженерите Г. М. Георгиев и Димитър Бунев, Хенри Левенсон, директора на БТА ген. Велизар Лазаров, писателите Елин Пелин и Константин Сагаев, цигуларят и диригент проф. Саша Попов, първият наш палеоантрополог д-р Милко Балан  и много други. 

Тяхната първа и непосредствена задача е създаването на родна радиостанция, която да приобщи българина към съвременните технологични възможности за разпространение на информация. Основана е кооперация, която да поиска разрешение за концесия за радиоразпръскването в България.

Само 50-ина дни след това заседание, българските радио деятели получават ново признание. На 15 май 1930-а Петко Стайнов - министър на железниците, пощите и телеграфа, отпуска за нуждите на "Родно радио" сградата на софийската ул. "Бенковски" 7. Там инж. Георги Вълков от Първа инженерна работилница инсталира предавател и оборудва студио. (Сградата се намираше на пресечката на ул. "Бенковски" с бул. "Дондуков", но за съжаление преди години беше разрушена.)

Месец по-късно след своето нанасяне в сградата в центъра на столицата, "Родно радио" започва излъчването на редовни предавания два-три пъти седмично с времетраене по 3-4 часа – предимно реклами, борсови сведения, информации от бюлетините на БТА, беседи, както и музика – танцова, забавна и народна.

През есента на 1930 г. инженерите Г. М. Георгиев, Марин Маринов и Мехмед Рафик (внук на последния султан на турската империя Абдул Хамид и инженер, практикувал в Радио Виена) построяват нов предавател. Първоначално той е с мощност 50 W, по-после увеличена до 800 W.

През юни 1931 г. предаванията на "Родно Радио" стават ежедневни и са по около три часа. 

В началото на следващата година започват да се излъчват детски предавания. На 13 май за първи път се транслира сутрешната църковна служба от катедралата "Св. Александър Невски". На 28 август са направени първите опити на препредаване на емисии на чуждестранни станции. 

Първата българска радиопиеса, прозвучала в ефир, е "Вампир" на Антон Страшимиров (1932). С голям интерес се слушат преките предавания на различни концерти, тържества, литургии и прочие.

В началото на 1933 г. по молба на съюз "Родно радио" министърът на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков предоставя извадените от употреба мотори, антенна мачта и принадлежности от старата радиотелеграфна станция при ж.п. гарата. Кметът на София Харалампи Орошаков осигурява общински терен в Добруджанския квартал, в района на Трети гараж по трамвайната линия за Княжево.

Образуван е технически комитет начело с инж. Марин Маринов. На 18 юни 1933 г. е направена първа копка за фундамента на двете радио мачти, всяка с височина от 63 метра.

Върху тях се монтират антените. Построена е сграда за машините и предавателя. Медна жица със сечение 2.5 мм е положена по цялото разстояние от около 5 км от студиото на ул. "Бенковски", по "Солунска", през пл. "Македония" към гара "Сердика" и до предавателя.


Снимка: Музей за история на радиото в България "Проф. д-р Веселин Димитров"

На 25 март 1934 г. в 10 часа сутринта софийският митрополит Стефан служи водосвет при откриването на новия радиопредавател, официално наречен "Радио София". Министърът на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков прерязва лентата и държи реч пред микрофона. Новият радиопредавател излъчва на вълна 352.8 m. Следобед станцията предава на живо и откриването на IV конгрес на съюз "Родно радио", на което е решено организацията да се преименува на "Български радиосъюз".

Има слушателски данни, че новата радиостанция се чува до Балчик, Белград, Тирана. Тя работи като основен предавател за Радио София в следващите години до откриването на радиопредавателна станция Вакарел през декември 1937 г.

 За тази нова антена прочутият изследовател и белетрист Драган Тенев разказва в своята книга "Тристахилядна София и аз, между двете войни": 

Малко преди да свърша прогимназия, в живота ми се случи още едно радиочудо! В Павлово издигнаха първата висока, вече желязна антена на „Родно радио“.

Разбира се, аз и още няколко мои приятелчета веднага се запътихме пеша от Орлов мост към Княжево, за да видим „железния гигант“, както пишеха във вестниците, и повярвайте – никак не останахме разочаровани. Антената наистина ни се стори като изправен ихтиозавър сред пустото тогава Павловско поле. 

Дванадесет години след построяването на пpeдaвaтeля в кв. "Лагера", в началото на 1946 г. оттук зaпoчвa излъчване Втopa пpoгpaмa на Радио София. Станцията работи до 1966 гoдинa.

През 1952 г. в съседство на радиопредавателя е построен заводът за грамофонни плочи "Радиопром" към главна дирекция на радиоразпръскването, след 1958 г. позната, като "Балкантон". 

На мястото на радиостанцията днес са разположени предприятието "Българска филателия и нумизматика" към Български пощи. Мястото е с адрес ул. "Хайдушка поляна" 8, в квартал "Лагера". 

През годините в ефира са звучали гласовете на хиляди хора с техните истории. Благодарение на Златния фонд на Българското национално радио все още можем да ги чуем. Да усетим отново звуковата памет на нашето общество. А слушателите не спират и до днес да се информират и обогатяват със знания от програмите на БНР.

По публикацията работи: Георги Нейков


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Слънце и разкъсана висока облачност, с температура в София около 8°

Днес ще бъде предимно слънчево, след обяд ще има разкъсана висока облачност. Времето ще бъде почти тихо, съобщиха от НИМХ. Дневните температури ще се повишат и максималните ще бъдат между 7° и 12°, в София - около 8°. Над планините ще бъде предимно слънчево с разкъсана облачност. Ще духа умерен, по билата - до силен северен вятър. Максималната..

публикувано на 25.11.24 в 07:35
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00