Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На тържествена церемония

Обявиха 12-те български посланици на културата за 2023 г.

Инициативата на БНР се проведе за трета година

| обновено на 21.12.23 в 13:08
Снимка: Ани Петрова

Имената на 12-те творци в кампанията на БНР "Българските посланици на културата 2023" бяха обявени на тържествена церемония в Софийската градска художествена галерия..

Церемонията беше открита от генералния директор на БНР – Милен Митев. На събитието присъстваха вицепремиерът и външен министър Мария Габриел - патрон на събитието, министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, Милена Стойчева – министър на иновациите и растежа и министърът на културата - Кръстю Кръстев.

И "Българските посланици на културата 2023" са: директорът на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, оперната певица Александрина Пендачанска, писателят Захари Карабашлиев, художничката Дили Бозаджиева, писателката Теодора Димова, диригентът Десислава Стефанова, музикантът Теодосий Спасов, актьорът Руси Чанев, филмовият режисьор Стефан Командарев, цигуларят Васко Василев, художничката Кина Бъговска и режисьорът Явор Гърдев

Всеки от тях получи специално изработен от художника Стефан Велев плакет "Български посланик на културата 2023 година".

Тази вечер празнуваме културата, каза генералният директор на БНР Милен Митев. „Когато преди две години Нина Цанева предложи тази инициатива „Българските посланици на културата“, веднага я прегърнахме, защото виждаме в това потенциал за нещо голямо, нещо което да ни обединява“, отбеляза той. По думите му именно достиженията на българските културни дейци са това, което ни поставя накартата на света и ни дава най-силния дипломатически аргумент.  „Мисля, че след години, когато хората погледнат назад към днешното време, много от споровете и дребните теми, които ни разделят, ще бъдат забравени. Но постиженията на хората на културата, на хората на изкуството ще се запомнят във вечността“, допълни Милен Митев.

Кампанията "Български посланици на културата" стартира през 2021 г. и цели да открои постиженията на изтъкнати писатели, поети, драматурзи, художници, актьори, певци, композитори, кинодейци, представители на танцовото изкуство и други, които със своето творчество са прекрачили границата на страната и са я направили разпознаваема в световното културно пространство.

Целта на кампанията е да допринесе за запазването на българската културна идентичност и да представя през цялата следваща година постиженията на отличените творци пред българите в страната и зад граница.

Творците са номинирани от слушателите на БНР, а изборът кои от тях да бъдат посланици на културата е на жури с председател министърът на културата Кръстю Кръстев и членове: Кирил Вълчев – генерален директор на БТА, Райна Манджукова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Снежана Йовева-Димитрова – директор на Държавния културен институт към Министъра на външните работи, Димитър Стоянович – журналист в БНТ, Митко Новков – журналист в БНР и Нина Цанева – журналист в БНР. 

Репортерът на БНР-Радио София присъства и записа посланията и пожеланията на вицепремиера и външен министър Мария Габриел, както и на инициаторката Нина Цанева.

По публикацията работи: Екип на БНР


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36