Три са основните стълбове на образованието – учителите, родителите и средата, каза пред Радио София председателят на Съюза на архитектите в България арх. Петър Диков.
„Ние продължаваме да изграждаме нашите училище тип казарма – един коридор и стаи, което в развития свят вече не е пространство за придобиване на знания и умения. Средата, която трябва да се предостави на децата, не само да придобиват знания, да придобиват умения, да развиват колективна работа, да се учат на самостоятелност и креативност, е далече от класическата класна стая…Средата, в която се обучават децата има много голямо значение“, коментира арх. Диков.
Според него, напоследък възлагането на строителството се извършва по т.нар. инженеринг.
„Т.е. казват възложителите – общини или държавата, ние имаме едни пари, искаме срещу тези пари да ни построите едно училище. Строителят кандидатства за обществена поръчка, печели и след това прави, както обикновено при инженеринга, най-бързо, най-лесно и най-евтино, но и най-некачествено. Тук качеството на самото строителство не е толкова важно, колкото качеството на средата, която се създава“, обясни председателят на САБ.
По думите му, това е мотивът за днешната конференция, а именно средата, която се създава да отговаря на новите тенденции в образованието. Друга тема, която обсъждат експертите е изоставените училищни сгради.
„Има светлина в тунела, защото вече има не малко училища, които са изоставени като общински и държавни, но е проявен интерес от частни инвеститори и те ги възстановяват, някъде като училищни центрове за специфично образование“, обясни арх. Диков.
Той добави, че конференцията се провежда именно в 145-то ОУ „Симеон Радев“, тъй като преди 8 години училището придобива строително разрешение на база проект за разширение и цялостна реконструкция по най-модерните изисквания, на базата на финландския опит. Това обновяване така и не се е случило до момента, обясни арх. Петър Диков.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..
Александър Христов и Яница ПетковаАлександър Христов и Яница ПетковаВ последния за тази седмица "Форум" водещият Лъчезар Христов насочи и предизвика актуалните коментатори да споделят мнения и разсъждения по следните теми : "Възраждане" внася в Народното събрание проекторешение за създаване на комисия, която да разследва дейността на чужди..
За последните 10 дни на остров Санторини са усетени над 6400 труса. Как учените разчитат цялата ситуация и до какви дългосрочни последствия може да доведе? Събеседник по темата в предаването "Ритъмът на столицата" е доц. Пламена Райкова, ръководител на Департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към Националния институт по..
Съвсем скоро се очаква да бъдат достъпни и онлайн декларациите, чрез които Столичната община събира информация за количеството генериран отпадък от граждани и бизнес. От началото на този месец, местната администрация стартира кампания, с която цели да се подпомогне определянето на точния размер на такса „битови отпадъци“ (ТБО), тъй като от 1..
През 2024 г. инспекторите по труда са извършили 8520 проверки по сигнали за нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство от всички близо 50 хил. сигнала до инспекцията. Най-голям брой сигнали засягат заплащането на труда – 3317, а 1411 са по възникването на трудовите правоотношения, 1302 по прекратяването им и 889 са по работното време. От..
Поне 350 хиляди от сънародниците ни са били на воден режим през изминалата година. Запитахме се “Защо?” и тръгнахме по следите на изчезващата вода в Североизтока. Срещнахме водомайстори, дънни биволи и много сърцати хора, принудени да оцеляват без вода. Документирахме прокопаването на сондаж за хиляди левове, местонахождението, на който е..