Художникът Янаки Манасиев (7 ноември 1932 - 23 февруари 1978) живя кратко, твори през втората половина на ХХ век и остави платна, които го характеризират като творец със собствен почерк и дързост на експериментатор, въпреки догмите на тогавашния социалистически реализъм в изкуството.
За краткия си жизнен път (само 45 години) авторът създава внушително по обем, разнообразно и високостойностно творчество, но не е достатъчно познат на публиката и особено на по-младото поколение.
Този месец той щеше да навърши 90 години и по този повод в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) е подредена неговата изложба, озаглавена "Самотен и встрани".
„Може да се каже, че основната тема в творчеството му е човекът с неговата душевност и емоционалност. Работи повече портрети и фигурални композиции, много по-малко пейзажи – живопис и графика“, отбеляза пред БНР-Радио София Галина Димитрова-Димова (▲), една от кураторите.
Експозицията показва и интимния свят на художника, останал встрани от оживения културен живот на България, за да се посвети на изкуството. Творчеството на Манасиев има диалектични черти: от експресивни, драматични и пластично мощни до нежни, хармонични и изтънчено поетични творби.
Главната роля в творбите на Манасиев заема жената с нейните сложни чувства и настроения, нежна външност и лирично изражение. Именно женските портрети са едни от най-отличителните творби на художника с изтънчена живопис и поетично излъчване.
Творецът оставя ярка следа в българското изкуство и повлиява на много български художници както със смелата си артистична позиция, така и с преподавателската си дейност във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в периода 1970–1978 г.
В изложбата са включени над 70 живописни творби, 20 графики и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа.
Може да ги разгледате до 11 февруари 2024 г.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..