В приетия от Министерския съвет проектобюджет дефицит остава същият, както в първия му вариант отпреди 2 седмици, но с 1 милиард се намалява външният дълг. По-малки са и очакваните приходи от данъци заради липсата на пренос на руски газ през България.
Големите цели на настоящото българско правителство са влизане на България в Шенген и в Еврозоната. Дали бюджетът за 2024 г. е адекватен може да се съди по това, доколко той допринася за осъществяване на тези цели през първата от следващите 3 години.
Това коментира пред БНР-Радио София икономистът Румен Гълъбинов.
Надяваме се да влезем колкото се може по-рано, без повече отлагания. Според макрорамката продължаваме да се придържаме към 3% дефицит спрямо БВП до 2026 г.
„Когато основата (БВП) се увеличава, дефицитът като абсолютна стойност също расте. Затова има нужда от дофинансиране с нови заеми. Според мен, за следващата година не би трябвало да вземаме лимит повече от 9 млрд. лева, а той вероятно ще бъде около 11 милиарда. Добре е по-голямата част от новия заем да отива за погасяване на стари дългове, а по-малка част – за инвестиране в икономиката. От ЕК още чакаме средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Представили сме проекти, дано тази година дойде и финансиране“, коментира Гълъбинов.
По думите му, към момента в България е добро съотношението дълг, държавно управление къмто БВП – 25%. С новите дългове за следващите 3 години ще стигнем 30%, а Маастриктския критерий е 60 процента. Засега обаче нямаме консолидиран държавен дълг.
На България няма да е проблем дефицитът и дълговото бреме. България трябва да следи за инфлацията. Това беше формалната пречка за отлагане влизането в Еврозоната. През октомври на годишна база нашата инфлация е двойно по-голяма от средната за ЕС. Догодина именно инфлацията може да стане формален повод за още 1 година отлагане влизането ни в Еврозоната, смята икономистът.
Според него добре е, че се предвижда увеличаване на заплати и пенсии – ние трябва да догонваме доходите в Европа.
Но това създава опасност от стимулиране на инфлацията.
Трудно се сваля дефицит, когато трябва да се дофинансира здравеопазване, образование, да се отделят обещани средства за отбрана и национална сигурност.
Приходната част в бюджета зависи от събираемостта на НАП, но и от активността на икономиката. Очаква се обаче бизнес активността да бъде вяла, остава привилегията с ДДС ставката за част от бизнеса. Трудно ще се достигне заложената приходна част, освен ако в средата на годината не се пристъпи към актуализиране на бюджета, допълни още Румен Гълъбинов и посочи някои компоненти в бюджета, които могат да бъдат прецизирани.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..
Мокър сняг
Дъжд / Сняг
Облачно
Сняг