Безсмъртната творба на Джефри Чосър "Кентърбърийски разкази" излиза отново на български в нов превод на проф. Александър Шурбанов, след първия превод.
Чосър (около 1343 - 1400) е английски автор, поет, дипломат и философ. Той е известен като „баща на английската литература“, защото популяризира английския език вместо да пише на латински или френски език. Въвежда нови, непознати дотогава 2000 думи. Почита Данте, влияел се от Бокачо и Петрарка.
Най-известен е със своята колекция от стихове, наречена "Кентърбърийски разкази", написани на средноанглийски език.
По това произведение са създадени и многобройни театрални спектакли, които се играят непрекъснато, дори мюзикъл, екранизирана е.
„Езикът се развива и съм се съобразявал с това, но и съм стремял съм се да запазя като цяло нещата, каквито са били в първия превод - преди повече от 50 години. Трябваше да запазя младежкия дух, характерен за Чосър. Постарал съм се да оправя по-скоро неща на повърхността, където е изказът. Повечето поправки са „козметични“ – отбеляза пред БНР-Радио София проф. Шурбанов, който е литературоведски изследовател, преподавател и преводач на автори като Милтън и Шекспир. – Езикът на Чосър (средноанглийския) вече е неразбираем за англоговорящите. Те трябва да го учат.“
Според литературоведа, и изцяло художественият превод, и верният, придържащ се към буквалния сюжет и изказ, се отдалечават или от съответствието или от четивността на български.
За книги в мерена реч, каквато е "Кентърбърийски разкази", ако преводачът не е поет, той ще пълзи, отбеляза още проф. Шурбанов.
„Няма как човек, който не може да пее, да се качи на оперната сцената. В поезията има симетрия на звуковете, има математика. Преводачът трябва да е добър поет, но в същото време да не е много самовлюбен, иначе той се отдалечава от автора и заложеното от него.“
По думите на преводача "Кентърбърийски разкази" е енциклопедия на жанровете.
Всеки от характерите в книгата е разпознаваема индивидуалност. Така Чосър стои на прага на Ренесанса.
Това не е книга, която може да служи като учебник, а е за приятно четене, разнообразна по тон, тематика, сюжети. Чосър е забавен автор, не притеснява читателя с прекалени размишления, допълни проф. Шурбанов.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..
Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..
Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..
„ Градината на доброто “ е не просто документален филм с благотворителна цел. Милена Илиева (сценарист) и Силвия Пешева (режисьор) ни разказват историята: "Филмът е за Милена Боева. Тя прави тази градина " Вдъхновение " в Божурище и създава 15 работни места за младежи в неравностойно положение. Работата им помага да бъдат самостоятелни. В тази..
Мъгла
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно
Ясно