По думите й в последните години бизнесът работи все повече в посока на Зеления преход. Освен това тя добави, че не малка част от малкия и среден бизнес имат устойчиви политики в тази посока. Относно това как концепцията за кръговата икономика и устойчивото развитие си проправят път в българската икономика и на какъв етап е развитието на тази устойчивост, Гогова каза:
"Тук ще започна с прилагането на принципа "замърсителят плаща сметката". В действащото национално и европейско законодателство това е един основополагащ принцип за развитието на кръговата икономика и устойчивостта. Тук е редно да кажем, че пълноценното използване на ресурсите за производство и образуването на все по-малко отпадъци е водещ принцип в това, да е ефективно и да се грижим за околната среда. И тук вече идва стремежът да намаляваме повече отпадъците и където е възможно да използваме образуваните от производството други продукти", посочи Гогова.
Тя отбеляза, че в тази посока има редица примери и всички тези теми са залегнали в законодателството:
"В Закона за управление на отпадъците има предвидени текстове за т. нар. "страничен продукт" и "краен отпадък", който стимулира търсенето на възможности за използване на потоци, които имат приложение и могат да носят добавена стойност. Това, което все още не виждаме е стимул на изпълнителите на строителни дейности на национални обекти да влагат отпадъци от преработващата промишленост - металургия, керамика... Част от законодателството за кръгова икономика е и по-широкият обхват на разширената отговорност на производителите и включването на нови групови и масово разпространени отпадъци."
Гогова отбеляза, че част от пакетът с мерки на ЕК е насочен към прехода от кръгова икономика, като двигател за глобална конкурентноспособност и устойчив икономически растеж. По този настоящ документ се явява и като част от пакета мерки на правителството на България, който е за преход към кръгова икономика на национално ниво. Страгетията е със срок на изпълнение 2022-2027 година. Тя сподели, че не малко бизнеси работят в насока намаляване на пластмасата със заложени конкретни цели.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..